I don’t want go out of the rainbow of Spring!

10641223_858485347565327_1592064872359217110_n

Advertisements

Не спирай

Животът играе на криеница

с теб и мен

дните ни срещат под сенки

на летящи дракони

нощите намират смъртта си в нас

запалваме по свещ

утрото се събужда в пламъка

не спирай…

*

Не можеш да замълчиш

ако не си оставил думите си

да се слеят с праха от стъпките ти

сърцето ти да кърви свободно по тялото

очите ти да са изтрили облачните образи

болката ти да е останала без цвят

река от забрава се лее

рибите помнят

ти мълчиш

Среща

когато

залезът се събира в точка

нощта е мълчание

преди утрото да отплава

познати вълни

акостират на неизвестен бряг

небето попива

раздиплената нежност

за да останат

преплетени

стъпките

***

Когато цвят от акация пада по косата ми,
пролетта напомня за зима
всеки мак е дете, играещо с вятъра
метеори са пчелите,
събиращи прашец за нови звезди,
а дъждът идва,
за да залее думите, изгубили плътност,
с тишината си

с тишината си