Е Р Е Т И Ч Н О / ***

Е Р Е Т И Ч Н О / ***.

Е Р Е Т И Ч Н О / ***

еретично

Някога от някъде дойдох… Бях сама, а не исках да е така.

Измислих деня и нощта, слънцето и луната, всички светила и цялата вселена.

За да не съм сама – реших първо да е ден и добавих дърветата, цветята и тревите. Но за какво са те, ако ги няма – птиците и животните, моретата и рибите в тях, насекомите и земноводните…

Аз измислих и себеподобните, които да ми помагат да виждам онова, до което не мога да стигна и да научавам неща, които не мога да преживея. Измислих ги, за да се оглеждам в тях, за да виждам в очите им ориентирите на своя път. Измислих ги, за да не се изгубя и да мога да реша накъде да поема.

Аз измислих и труда, за да има какво да правят моите себеподобни и да се променя светът ми. Измислих ги различни. Едни могат да свирят и да пеят, за да се насладя на гласа си. Други да могат да рисуват, за да се насладя на въображението и ловкостта на ръцете си. Трети да пишат книги, за да достигне моето слово до целия измислен от мен свят.

Аз измислих тялото си, за да ми спасява душата когато съм объркана. Измислих болката, за да разбирам когато греша. Измислих и радостта, за да съм убедена, че съм на пътя си.

А за да мога, все пак, да оставам в покой със себе си – измислих и нощта. И в този покой да побродя из мислите си и да достигна до онова, което през деня се оттегля и се скрива в някое дълбоко кътче. И намирайки го, да мога да го използвам, за да продължавам да подобрявам света.

Така измислих сезоните… За да мога през зимата да охладя своите страсти, през лятото да разтопя ледовете в душата си, през есента да се сбогувам с илюзиите, които вече са остарели и ненужни. А през пролетта – да мога да си припомням мига, в който съм започнала да създавам света.

Аз измислих часовника и времето, за да се браня от себеподобните и от себе си, когато увлечена в някоя своя недомислица, се самозабравям.

Измислих и смъртта, за да не спира движението и прогреса. Измислих смъртта, за да има смисъл живота в моя свят, защото какво би било онова нещо, което носи смисъл, ако не това, което води до промяна.

Аз измислих смъртта на тялото си, за да не се отегча от себе си и от света, който съм създала – в най-добрия случай. А в лошия – ако съм сбъркала непоправимо – някой ден да мога да започна отначало.

Всъщност – смъртта беше първото нещо, което измислих, защото нямаше как да създам себе си и света, в който съм, ако преди това не бях умряла – там от където съм дошла. А единственото, което знам за това място е, че там не можеш да създадеш и да измислиш нищо, дори и себе си.

Защото… Там… Просто… Те има…

 

***

I came from somewhere times ago … I was alone but didn’t want it so.

I figured out the day and night, the sun and moon, all the stars and the universe.

Not to be alone I decided the first to be day and added trees, flowers and grass. But what are they, if birds and animals, seas and fish in them, insects and amphibians are not there…

I figured out also my own kind to help me see what I can not reach and to learn things that I can not experience. I figured out mankind, to look at my self in them, to see in their eyes the signs on my own way. I figured out them not to get lost and be able to decide which way to go.

I figured out and the labor to made the mankind busy and my world to get changed. I invented them to be different. Some I invented to be able playing instruments and singing to enjoy my own voice and others to do paintings to enjoy the imagination and skill of my hands. Yet other ones to write books in order my words to reach the whole world I had invented.

I invented my body to save my soul when I’m confused. I figured out the pain to know when I’m wrong. I figured out also the joy, to convince myself that I am on my way.

And still to be able to remain in peace with myself I figured out also the night. In this resting time to roam through my thoughts and reach what had taken back during the day and had remained hidden in some deep corner, and when finding it out to use it in order to continue improving the world.

This way I invented the seasons … To be able in the winter to cool my passions, in the summer to melt the ice in my soul and in the autumn to say goodbye to the illusions that are outdated and unneeded. While in the spring to recall the moment I began to create the world.

I figured out the clock and time to get protection from the mankind and myself when absorbed in some stupidity I had become arrogant.

I invented also the death not to stop the movement and progress. I made the death to make the life meaningful because what will be this thing which brings meaning if not what leads to change.

I invented the death of my body not to get bored from myself and that world I had created, and that being best case scenario. At the worst case if I made all wrong some day I could start from the beginning.

Actually the death was the first thing that I figured out because I could not create myself and the world in which I am if before that I did not die there where I came from. And the only thing I know about that place is that there you cannot create and invent nothing not even yourself.

Because… There…Just… You are there…