***

дума по дума

от себе си изтривам

случайни 

от неслучайни чужди дрехи

накриво скроени

зашити с вина

две торби грях

за джобове

закопчани със

загаснали въглени

вместо мечти

и не

не обличам друга

пролет е

тя ще поникне сама