СВЪРШИ СЕ
Спирачките изсвистяха. Слънцето се скри. Острият сърп на луната преряза нощната тъма и довя ехо на самотник, търсещ себе си. Недоволен гарван събуди краставите жаби. Стъклата изгубиха своята роля и се превърнаха в частици, побрали вечността… Фасът изгоря. Изгоряха и страстите в малкия залив. Прасковата не издържа и се прероди в бадем. А спиралата се затвори в кръг. Затвори се и времето в орехова черупка. Черупката пък я отнесе вълна в океан безбрежен.
Свърши се…
Гласът ми бе до тук. Подарявам ти смъртта си. Животът си е мой. И нека облаците се движат. И деня да смени нощта. И нека щъркелите да дойдат. А на есен лястовиците да заминат. Нека призракът на Господ да броди из земята и да възнамерява живота. А дяволът да влачи своите трупове към ада. Нека върти се Земята… вълните се люшкат, а човекът нека ридае над своята съдба, изгубил навеки живота, който е в него самия.
Дъхът ми бе до тук. От очите ми рукват солени надежди. Празно е орловото гнездо. Обаче, нека огънят гори. Нека пируват паразитите и маймуните да скачат и крякат там зад решетките. И слънцето да не спира да сънува. Света да грее от безбройните цветове – на радостта, на тъгата, на болката и гнева, на спомените…
И някой ден след векове дано наново се родя.
hguteva 