С А Л А Т А / Salad

salad…

                                  С А Л А Т А

Днес, коминът отсреща като че ли по-слабо пуши. Всъщност, едва ли, сигурно е заради облаците.

Аз сладостно дърпах от цигарата – една от малкото, които бяха останали в къщи.

Бетонобъркачката подплаши козите, които пасяха покрай пътя. Глупавият Джон се скрил от дъжда, като скочил в реката…

Червеният тролей пресечи пътя на една цистерна. Всеки от тях извади късмета да си продължи по маршрута.

Какво ли намират кравите да пасат в началото на Януари?

Таксита, таксита… фучат.

А вятърът подгони облаците. И тримата овчари седнаха на припек. Защо ли чак сега? Всъщност, само единият е овчар, а другите – кравар и козар.

А като си помисля, че това е Варна… Не, не ми се мисли, по-скоро се двоумя, дали да не си прочистя съзнанието с чашка уиски.

Интересно, защо ли по този път не минават конски или магарешки каруци? Но пък твърде много трабанти минаха за пет секунди.

Не помня съня си, но пък още не съм си измила очите. Дали съм се събудила, изобщо? Може би все още сънувам…

Как да повярвам, че същото това слънце, което се опитва да надникне през прозореца ми, огрява и каньона от моя календар!

А, ето и един камион с празни каси от кока-кола. Кварталните кучета наблюдават добитъка. Овчарите се размърдаха.

Всъщност, белият тролей се забелязва от далеко, не по-малко от червеният. Но пък червения се движи по-бързо. Аз предпочитам краката си. Защото…

Животът – това съм аз. Станем ли повече – вече не е живот, а съжителстване. Орел, рак и щука, и четвъртото – каквото се пръкне. Сякаш живеем на облак.

На матросът крачката му никога не е толкова маршова и ентусиазирана, както когато се прибира в отпуск у дома. Ако не му тежеше шинела, сигурно би се и затичал.

Скоро нощта ще се спусне и ще отнеме живота на пъплещите сенки. Сенките ги има, заради светлината. А светлината я има, защото го има мракът. Светлината създава звездите, а не обратното. Значи – звездите са крадци на светлина! Явно затова падат, защото Вселената ги наказва за престъплението им.

„В една река можеш да се изкъпеш само веднъж.” *

Всичко е по веднъж, защото всичко се променя, но пък от друга страна песента е една и съща, само дето е на нов глас.

Водата тече и сапуненото чудовище се превръща в човек!

Е, салатата е готова!

Всъщност ще прибавя и още нещо. Чашата на болката не можеш никога да изпиеш до дъно – тъй че повече никога да не пиеш от нея. Докато те има, ще ги има и чашите, и те винаги ще са пълни:

– С болка, с радост, със самота, с тъга, с екстаз, с носталгия… и последната винаги е тази с надеждата.

Това е! Остава да украся масата… Например с цвете. Да, гербери! О, какво означават герберите?

Аз не знам, но че ми прилича на женска гърда, в това не бих се усъмнила нито за миг. Само че понякога…

Я, по-добре да оставя тези фантазии на мъжете…

*/ Хераклит /

Salad

Today  the chimney on the opposite side seems emitting  less smoke. In fact I doubt  it, probably is because of the cloudiness.

I tugged from my cigarette blissfully. One of the few left at home.

The concrete mixer scares the goats that grazed along the road. The stupid John has hidden himself from the rain by jumping into the river…

The red trolleybus crossed the track of one tank truck. Each one of them had a chance to continue on its way.

I wonder what these cows find to graze at the beginning of January.

Taxis, taxis … are roaring along the way.

And the wind chased the clouds. The three shepherds sat down under the sun. Why didn’t they do it before? In fact, only one of them is a shepherd, and the others are a cowman and a goatherd.

And to think this is city of Varna… No, I do not want to think; rather I hesitate whether to clear my consciousness with a glass of whiskey.

Interestingly, why on this road do not pass horse or donkey drawn carts? But too many Trabants passed for five seconds.

I don’t remember my dream, but I still have not washed my eyes. Have I waked up at all? Maybe I’m still dreaming…

How can I believe that the same sun that peeking in my window shines over the canyon from my calendar!

Haa! Here’s a truck carrying empty boxes of Coke. The street dogs are looking at the livestock. The shepherds stirred up.

In fact, the white trolleybus is able to be seen from a distance not less than the red one. But the red is moving faster. I prefer my feet. Because…

Life – it’s me. When we become more people it is no longer living but coexistence. Eagle, crab and pike and fourth whatever popping up. It’s like living on a cloud.

The pace of the sailor had never been so much marching and enthusiastic as when he comes home on leave. If his coat was not so heavy he would probably start running.

Night will come down soon and it will take the life of the crawling shadows. Shadows are there because of the light. And the light is there because of the darkness. The light creates the stars, not the opposite. So the stars are thieves of light! Apparently they fall because the universe punishes them for  the crime committed.

„You can’t cross the same river twice“ /Heraclitis/

Everything is only once because everything is changing, but from the other side the song is the same, only it’s at a new voice.

The water flows and the soapy monster becomes a man!

Well, the salad is ready!

In fact, I’ll add one more thing. Cup of pain you can never drink to the bottom, so not to drink from it anymore.

All your life there will be cups, and they will always be full:

“With pain, joy, loneliness, with sadness, ecstasy, nostalgia … and the last is always the one with hope.”

That’s it! All that remains is to decorate the table … For example, with a flower. Yes, Gerbera! Oh, what it means Gerbera?

I don’t know, but that it definitely looks like a woman’s breast and I wouldn’t doubt it even for a moment. But sometimes … Oh, it’s better to leave these fantasies to the men…