ти гледаш мен, аз гледам теб...
СЦЕНА
Животът е игра. И всички сме актьори, и всички сме зрители. Както в общи линии го е казал Шекспир.
Танцува птицата мъжкар и показва своя чар на нехаещата женска. Вълкът се бие със събрата си, за да заеме мястото си на водач и да спечели сърцето на младата вълчица. А богомолката изяжда бащата на своите деца, за да има с какво да ги нахрани и да пребъде живота.
Мухата, влетяла в моята стая, плаща с живота си за своята грешка. Тя вижда пътя, но аз виждам нея. Играта има правила. Макар и улична, кучката се грижи всеотдайно за новородените си палета. И при все, че е крехка, тревичката пробива асфалта.
Увиснало на рибарската кукичка, нямото попче се мята и бори, за да продължи по пътя си в дълбините на морето. Розата се надува с прелестта си и мисли, че е защитена от бодлите по стеблото си, но греши. Аз я откъснах. Но колкото и да ми се иска, не мога да хвана огънят.
Един човек разби сърцето ми, а аз направих същото с друг. Жена плаче на гроба на мъжа си, а незнайно как озовал се там, уличен пес я гледа безизразно застинал.
Разхождам из зоопарка и надничам в клетките на животните, а те откъснати от своя свят завинаги, ме зърват отегчени с крайчеца на окото си. А малките едва забележими рибки в големия аквариума любопитно се блъскат в стъклото насреща ми. Дали си мислят, че са в океана или ми завиждат, че аз съм в своя.
Синът ми ме стреля с новата си пушка и ми вика:
– Лягай, ти си убита!
А дъщеря ми ме докосва с вълшебната си пръчка и ме превръща в жаба, после крещи:
– Скачай на четири крака и крякай!
Мъжът ми гледа и се смее. Но след време той е гръмнат, а после е кон и дъщерята го язди. Тогава аз се смея.
Циркът отново е тук!
Аз гледам актьорите, а те гледат мен.
А понякога успявам да видя самата себе си през очите на случаен минувач…
Stage
Life is acting. And we are all actors, and we are all spectators. As it was said in general by Shakespeare.
The male bird dances and shows his charm to the negligent female. The wolf fights his brother, in order to take his place as leader and to win the heart of the young she-wolf. And the mantis eats the father of her children, so that she may have stuff to feed them with and make their life prosper.
The fly, which came into my room, pays with her life for her mistake. She sees the road, but I see her. The acting game has its rules. Although living on the street, the bitch cares selflessly for her newborn puppies. And although it’s brittle, the grass drives through the asphalt.
Hanging on the fishing hook, the mute goby twists and fights, in order to continue on its way towards the sea depths. The rose swaggers with its beauty and thinks that it is protected by the thorns on its stems, but it is wrong. I rooted her up. But no matter how much I want it, I can’t catch the fire.
One man broke my heart, and I did the same with another one. A woman weeps on her husband’s gravestone, and some street mutt, who no-one knows how he got there, watches her still, without any expression.
I am walking around the zoo and I am peering into the animals’ cells, and they, separated forever from their own world, look at me, bored, out of the corner of their eye. And the little, hardly noticeable fish in the big aquarium curiously dash into the glass in front of me. Are they thinking that they are in the ocean, or they are jealous that I am in mine.
My son shoots at me with his new gun and shouts:
“Get down, you are murdered!”
And my daughter touches me with the magic wand and turns me into a frog, then she yells:
“Leap on four legs and croak!”
My husband watches and laughs. But after some time passes, he gets shot, and then is a horse, and my daughter rides him. Then I laugh.
The circus is here once again!
I watch the actors, and they watch me.
And sometimes I manage to see myself through the eyes of some random passer-by…
hguteva 