Издухах се… / Blown Away…

Издухах се…

Издухах се… Издухах се от живота, който сама си избрах.

Издухах се… Издухах се от собствените си мислени недомислени амбиции и желания. Издуха ми се радостта, издуха ми се тъгата. Издуха ми се съня, издуха ми се страстта. Издуха ме зимния вятър и ме запрати в черната дупка на всепоглъщащото безразличие.

Вървя по снежните пътеки, а гарваните прелитат над главата ми и ми напомнят за тънката граница между земята и небето. Котките подремват, свити на кълбо без капка терзание към околния свят и няма как да знаят, че аз им завиждам. Куцият пес, безропотно приел своя недъг, ме поглежда изотдолу сякаш ме пита – ти можеш ли тъй? А аз го поглеждам отгоре и поклащам глава, с което отвръщам – бих ти казала, но не знаеш човешки.

Издухах се… Смея се на глупости, защото друго няма, защото все на нещо трябва да се смея, за да не забравя. Не знам дали смехът е полезен, но може да е вреден, ако се задавиш от смях. Сигурно ще ме попиташ какво ме разплаква. Какво ме разплаква ли? Нима забрави, че съм в черната дупка. Може да се напънеш да се засмееш, но я се напъни да се разплачеш… Обаче децата го могат…

Обаче… Аз се издухах… Аз се издухах, както човек го прави, когато има хрема, за да опразни онова мъничко пространство в носа си, което обикновено не бива да е пълно. И го прави – за здраве и комфорт.

А аз се издухах… Главата ми е празна. Комфорт! – Не бих казала. Но сигурно е здравословно. Когато на човек му дойде в повече – или му се пръска главата, или се опразва. А аз се издухах… Главата ми е празна. Празна е, но по-важното е, че е цяла. И щом е празна – значи, че ще дойде ден, когато ще почне да се пълни.

Издухах се… И, нека, ми завиждат ония, на които им се пръскат главите… Ако могат… Аз мога… Мога всичко, защото главата ми е празна!

                                              Blown Away…

            I got blown away… I got blown away by the life, which I chose independently. I got blown away… I got blown away by my own thought or under-thought-out ambitions and dreams. My joyfulness got blown away, my sorrow got blown away. My sleep got blown away, my passion got blown away. I was blown away by the winter wind and it sent me into the black hole of the all-absorbing indifference.

         I am walking on snow roads, and crows are flying above my head, reminding me about the thin boundary between the earth and the sky. The cats are taking a nap, rolled up like a ball, without a drop of torment towards the outer world. They have no way of knowing that I am envious towards them. The limping mutt, who has resignedly put up with his defect, looks at me from below, as if he is asking me: “Can you do it this way?” And I look from above and shake my head, which is how I reply: “I would tell you, but you don’t know the human language.”

         I got blown away… I laugh at silly stuff, because there is nothing else, because I have to laugh at something anyway, so that I won’t forget how to do it. I don’t know if laughter is healthy, but it might be harmful, if you suffocate from it. You would probably ask me what makes me cry. What makes me cry, eh? So you forgot that I am in the black hole. You can strain yourself to get laughing, but just try to strain yourself to cry… Children can do it, though.

         However… I got blown away… I got blown away, like you would do it, when you have a cold, to empty that little space in the nose, which ordinarily should not be full. And you do it – for good health and for comfortableness.

         And I got blown away… My head is empty. Comfortableness! I wouldn’t say so. But it is probably healthy. When you get enough of it – either your head bursts, or it gets empty. And I got blown away… My head is empty. It is empty, but it’s more important that it’s a whole head. And since it is empty – that means the day will come, when it will start to get full.

         I got blown away… And, let the ones whose heads burst envy me… If they can… I can… I can do everything, because my head is empty!