ВСЕКИ СВОЕТО СИ / TO EACH HIS OWN

  ВСЕКИ СВОЕТО СИ      

Чакащия своето си...

чакащия...

Измори се Дирещият Своето Си и оглеждайки се, спря както се разбира – при Чакащият Своето Си. Взира се известно време в лицето му, и след като се убеди, че не е нито мъртъв, нито заспал, а просто мълчаливо чакащ, го заговори:

– Чакаш ли?

– Търсиш ли? – му отвърна той.

– Вече не… – каза Дирещият и продължи – много път изминах… Много неща видях, някои преживях, други научих от книгите. И не просто стигнах, а прозрях онези дълбини, от където почват корените на живота. Вяравах, че колкото по-дълбоко слизам, толкова повече смисъл ще открия. Обаче, ме постигна точно обратното. Защо ли? Дали пък животът в своята същина не е илюзия или навярно, е обгърнат в илюзии. И когато ги разбулиш, да остава истина, и тя да е, че няма живот.

– Да, това е истина, но… – проговори Чакащият – е истина, само когато си слязъл и се намираш в онази дълбина, където животът наистина го няма.

– И как това е възможно? – учуди се Дирещият – Аз, който съм живот, да сляза в такава дълбина, където няма живот. Какво съм аз, тогава?

– Нима в своето търсене, не си открил какво си? Ти си семе, което е търсило своята благодатна почва, за да покълне, израсте и открие живота.

– Но аз…

– Да, ти си семе, събрало и носещо паметта на един достойно изминат житейски път в търсене на себе си. Но вместо това, открило истини и разбулило тайни, които са засенчили истинската ти цел. Ти си бил живот, докато си търсил, а сега си краят на живота, който си живял и същевременно, си началото на живот, който можеш да започнеш, но… вече в търсене на самия живот, и когато го намериш, ще си намерил себе си.

– А, от къде минава пътя към живота? – смирено попита Дирещият Своето Си.

– Пътят към живота минава през простотата на битието – отвърна Чакащият Своето си, разпервайки ръце около себе си.

– Това… – напрегна се в мислите си Дирещият.

– То е това, от което си бягал толкова дълго. Защото човек не търси нещо, ако не бяга от друго. И то е все едно… Човек бяга от себе си, за да намери себе си. И ако ти искаш да се върнеш към живота, да го преоткриеш като същина и прелест, това е единственото, което можеш да направиш… Да минеш през простотата на битието.

– А какво, всъщност, е простотата на битието?

– Когато толкова дълго и стремливо бягаш от нещо, постепенно забравяш какво е било и как е изглеждало. Единственото, което ти е останало, е да помниш, че не бива да спираш да бягаш. А, каква е простотата на битието ли? Това е потапяне в реката на простите неща. Нещата, които са горе на повърхността и не е нужно да ги търсиш… те просто са там, около теб. И не е нужно да ги подреждаш, те са си на местата. Нещата на повърхността не е нужно да ги променяш, защото там където са, те са непроменими… непроменима е същността им. А същността е там, от където идваш ти. И ако си успял там да промениш нещо, огледай се сега и сам ще разбереш, дали е така. Хайде, ела да седнеш на моето място, че е време и аз да потърся нещо.

– Какво? – попита озадачено Дирещият.

– Вода и храна, то се видя, че ти нищо няма да дадеш на бедния слепец…

                                                   TO EACH HIS OWN

The One Who Was Seeking His Own grew tired and while he was looking around, he stopped, as it is understood – by the One Who Was Waiting For His Own. He gazed for a little while at his face, and after he made sure he was neither dead nor asleep, but just quietly waiting, he approached him:

“Are you waiting?”

“Are you seeking,” he replied.

“Not anymore,” the Seeking One said and continued, “I fared a long way… I saw many things, some of them I experienced, and others I learnt from the books. And I didn’t just reach, but besides I saw through those depths, where life’s roots begin. I believed that the deeper I descended, the more meaning I would find. The opposite came upon me, though. Why, you ask? Isn’t it possible that life, in its essence, is an illusion, or perhaps it is enveloped in illusions. And when you unveil them, should truth remain, it being that there is no life.

“Yes, this is true, but…” the Waiting One started talking, “it is truth only when you have descended and you are located in that depth, where does not really exist.”

“And how is this possible?” the Seeking One said, surprised. “I, the one who is life, must descend into such a depth, where there is no life. What am I, then?”

“So in your seeking, you have not found what you are? You are the seed, which has been looking for its own fruitful soil, so that it may sprout, grow up, and find life.”

“But I…”

“Yes, you are seed, which has collected and which is carrying the memory of a life, experienced in dignity and in the seeking of oneself. But instead of this, it discovered truths and unveiled secrets, which have overshadowed your true aim. You have been a life, while you were seeking, and now you are the end of the life, which you have lived, and, at the same time, you are the beginning of this life, which you can begin, but… now you can do it in seeking life itself, and when you find it, you will have found yourself.”

“And where does the way towards life pass?” humbly asked The Seeking For His Own.

“The way towards life goes through the simplicity of being”, The Waiting His Own replied, extending his arms around himself.

“This…”, The Seeking One strained his thoughts.

“It is what you have evaded for so long. This is because man does not look for stuff, if he is evading something else. And this is like… One evades himself, in order to find himself. And if you want to go back to life, to re-discover it in its essence and beauty, this is the only thing that you can do. To go through the simplicity of being.”

“And what, in reality, is the simplicity of being?”

“When you have evaded something for so long and so persistently, you gradually forget what it was and the way it looked. The only thing that you have left is to remember that you shouldn’t run away. Oh, what is the simplicity of being? This is sinking in the river of simple things. Things which are up there on the surface and it’s not necessary for you to seek them… they are just out there, around you. And it’s not necessary for you to rearrange them, they are in their respective places. Things on the surface needn’t be changed, because they are where they are, they are unchangeable… their essence is unchangeable. And the essence is where you are coming from. And if you have managed to change anything, look around yourself now and you will find out on your own if it’s true. Come on, sit down in my place, because it is time for me to seek something.”

“What is it?” the Seeking One asked in confusion.

“Water and food, it is evident that you will not give anything to the dire blind man…”