Stopping by Woods on a Snowy Evening – Robert Frost

Stopping by Woods on a Snowy Evening – Robert Frost.

Stopping by Woods on a Snowy Evening – Robert Frost

 

Stopping by Woods on a Snowy Evening

Whose woods these are I think I know.
His house is the village, though;
He will not see me stopping here
To watch his woods fill up with snow.

My little horse must think it queer
To stop without a farmhouse near
Between the woods and frozen lake
The darkest evening of the year.

He gives his harness bells a shake
To ask if there is some mistake.
The only other sound’s the sweep
Of easy wind and downy flake.

The woods are lovely, dark, and deep,
But I have promises to keep,
And miles to go before I sleep,
And miles to go before I sleep.

   Robert Frost

Спирайки край Гората в Снежна Вечер

Чии са тез гори, аз мисля знам,
но къщата му е в града далече там.
Той няма да ме види спрял се тук,
горите му със сняг да гледам сам.

А малкото ми конче сигурно си мисли, че е странно
да спрем между гората и езерото равно,
и без постройки и нито пък наблизо ферма,
през вечерта в годината, когато е най-тъмно.

Разклаща то на сбруята камбанки,
за да ми каже не разбира от гатанки.
И само туй са звуците и още,
на бавен вятър. Пухкави снежинки.

Горите са чудесни, дебри тъмни,
но имам обещания да изпълня,
и много път преди сън да измина,
и много път преди сън да измина.

Робърт Фрост

ФИЛОСОФИЯ на ЛЮБОВТА / Love’s Philosophy

Но всички тия за какво са ако не ме целуваш ти?

Философия на любовта

Потоците се вливат във реката,

реките пък моретата намират

а ветровете горе в небесата

във сладостно вълнение се сбират.

и всички те се търсят и обичат,

от обич няма кой да ги лиши.

Душите на нещата се привличат –

защо не нашите души?

Виж как вихърът целува синевата,

вълна вълната гони и прегръща;

прокълнато е цветето,когато

на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна,

до океана месецът трепти.

Но всички тия ласки за какво са,

ако не ме целуваш ти?

1820г.

Пърси Биш Шели

Love’s Philosophy

The fountains mingle with the river,
And the rivers with the ocean;
The winds of heaven mix forever
With a sweet emotion;
Nothing in the world is single;
All things by a law divine
In another’s being mingle–
Why not I with thine?

See, the mountains kiss high heaven,
And the waves clasp one another;
No sister flower could be forgiven
If it disdained its brother;
And the sunlight clasps the earth,
And the moonbeams kiss the sea;–
What are all these kissings worth,
If thou kiss not me?
1820.
Percy Shelley Bish