не е път
ако не си го извървял
не е смисъл
ако не те е накарал
да забравиш
за пътя
Архив на категория: поезия / poetry
***
да помълчиш с някого
небето да диша в облак
часовникът да застине
в камък
стръкче трева да трепти
от топлата песен
на прелетяло
врабче
*
да отвориш очи
да излезеш от вчера
най-дългия път
*
можеш да чуеш
звукът на тишината
но да го напишеш
не можеш
той те пише
*
смисълът
е само дума
докато не те открие
под крилете
на нощна пеперуда
като светлина
те излива
*
седя
и не очаквам нищо
красива мелодия
за болката
от свободата
***
дума по дума
от себе си изтривам
случайни
от неслучайни чужди дрехи
накриво скроени
зашити с вина
две торби грях
за джобове
закопчани със
загаснали въглени
вместо мечти
и не
не обличам друга
пролет е
тя ще поникне сама
*
нощ
езикът
на който
говоря със себе си
.
самотата
тъй нужна
да изваеш себе си
от песъчинки
тъй тежка
когато не намираш начин
да ги подредиш
.
притихнало синьо
днес облаците ги няма
някъде другаде
се обичат
„Коренът е цвете“
„Коренът е цвете“ Христина Гутева
2018 София, стихосбирка, изд. „Библиотека България“
„Поезията на Христина Гутева от кратки лапидарни форми е заредена с неочаквани обрати, инверсиите прорязват смисловите линии така, че читателят да намери просека, в която да разположи самия себе си. Емоционалното напрежение бива разсичано като гордиев възел от зоните на тишина, разтварящи очертанията на думите и образуващи таен хоризонт за мълчаливо съзерцание.”
Крис Енчев
*
не можеш да замълчиш
ако не си оставил думите си
да се слеят с праха от стъпките ти
сърцето ти да кърви свободно по тялото
очите ти да са изтрили облачните образи
болката ти да е останала без цвят
река от забрава се лее
рибите помнят
ти мълчиш
Среща
когато
залезът се събира в точка
нощта е мълчание
преди утрото да отплава
познати вълни
акостират на неизвестен бряг
небето попива
раздиплената нежност
за да останат
преплетени
стъпките
Брокатена тишина
брокатена тишина
от очите
до усмивката
разстоянието е
целувка
не спирай…
*
през юни
по-непоносимо от жегата
е отсъствието ти
пандемия
чета
и препрочитам книги
а за да не забравя гласа си
говоря на цветята –
разпознавам техния
но не и моя
*
или те живея
или пиша
останалото
е смърт.
Навътре
когато сълзата замъгли окото
погледът е навътре
разкъсаните вени изливат
пясъчни бури
и срутени съновидения
покоят е привиден
като в окото на урагана
при все това
движението е винаги навътре
навътре
***
по-незнаеща съм днес
зелени са очите ми
от взиране в тревата
~~~
I’m more unknowing today.
My eyes are green
from gazing the grass.
***
въпросите –
корабокрушенци
плаващи в океан от отговори
~~~
Questions –
castaways
floating in an ocean of answers.
***
свещта догаря
огънят ѝ
сънуван от времето
създава нова
отвъд
~~~
The candle
is burning out.
Its fire
dreamt from
the time
creates new one
beyond.
***
не можеш
да изречеш тишината
без преди това
да си изгорил тялото
създадено
от думите
~~~
You can’t utter the silence
without first burned the body
created by the words.
*
надничам зад думите
малки мехурчета
големи вълни
*
в очите ми зелени
чай от лайка
в чашата на Юни
.
in my green eyes
camomile tea
in the cup of June
Сълза / A tear
не тъгата
е сълза в окото
мисълта е сълзата
сътворила
тъгата
.
hguteva 