…Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: „Аууууу!“ Как са наричали този тип млади хора в Германия на Гьоте? — Първа част, глава 1

[…] the only people for me are the mad ones, the ones who are mad to live, mad to talk, mad to be saved, desirous of everything at the same time, the ones who never yawn or say a commonplace thing, but burn, burn, burn like fabulous yellow roman candles exploding like spiders across the stars and in the middle you see the blue centerlight pop and everybody goes ‘Awww!’ What did they call such young people in Goethe’s Germany?
Ех, братче, толкова много неща могат да се направят, толкова много да се напишат! Но как да седнеш и да го напишеш всичко това без задръжки и без да се съобразяваш с разните му стилови възбрани и граматически страхове… — Първа част, глава 1

Man, wow, there’s so many things to do, so many things to write! How to even begin to get it all down and without modified restraints and all hung-up on like literary inhibitions and grammatical fears…“
Аз се снимах анфас и приличах на тридесетгодишен италианец, готов да убие всеки, който каже думичка срещу майка му. — Първа част, глава 1

I took a straight picture that made me look like a thirty-year-old Italian who’d kill anybody who said something against his mother.
Във всяко отношение Дийн притежаваше също тъй точен, блестящ и завършен ум, но без да е досадно интелектуален като тях. А неговата „престъпност“ не беше лукава, нито надменно-презрителна; тя се изразяваше в лудешки свръхизблици на американска радост, звънтяща в порои от „да-да“; тя беше чисто западняшка, западен вятър, ода от прериите, нещо ново, дълго предвещавано, дълго чакано (Дийн например крадеше коли само за да пътешества за удоволствие). И още нещо — всички мои нюйоркски приятели бяха в незавидната кошмарна позиция на хора, които отхвърлят обществото и вечно натрапват похабените си книжни, политически или психоаналитични съображения за това, докато Дийн просто препускаше из това общество, жаден за хляб и любов; него нищо не го интересуваше… — Първа част, глава 1
Дийн беше западният родственик на слънцето. Леля ми ме предупреждаваше, че той ще ме вкара в беля, но аз чувах нови повици, съзирах нови хоризонти и при моята младост повярвах в тях; дори и да ми докараше някоя беля или да отхвърлеше другарството ми, дори и да ме оставеше, както се случи после, да гладувам на улицата или да лежа самотен в болнична постеля — какво от това? Аз бях млад писател и исках да излетя. Знаех, че някъде по този път ще има момичета, прозрения, всичко; някъде по този път щяха да ми предадат бисера. — Първа част, глава 1

Somewhere along the line I knew there’d be girls, visions, everything; somewhere along the line the pearl would be handed to me.
…Излязох от къщи с един сак, в който бяха подредени най-насъщни вещи, и потеглих към тихоокеанския бряг с моите петдесет долара в джоба. — Първа част, глава 2

I left with my canvas bag in which a few fundamental things were packed and took off for the Pacific Ocean with the fifty dollars in my pocket.
…И то само защото не може да се застои никъде, без да му дотегне, защото няма къде да отиде освен навсякъде, вечно да навърта километри под звездите, най-често под звездите на Запада. — Първа част, глава 4

…Because he had no place he could stay in without getting tired of it and because there was nowhere to go but everywhere, keep rolling under the stars…
Изтегнат по гръб, аз се взирах във величавата небесна шир над мен, ликувах, задето тъй скоростно осъществявах замисъла си и задето се намирах тъй далеч от тягостната планина Беър, и потръпвах от възбуда при мисълта за всичко, което ме очаква в Денвър — каквото, каквото и да е то. — Първа част, глава 4
Не знаех какво става с мен, а после изведнъж осъзнах, че беше просто от марихуаната, която пушехме… От нея се раждаше усещането ми, че в следващия миг всичко ще се случи — мига, в който нещата ще се решат веднъж завинаги. — Първа част, глава 4
По това време Карло си бе изработил интонация, която трябваше да звучи като Гласа на Рока, както сам я определяше; идеята му бе да смайва хората и да ги кара да осъзнават рока като явление. — Първа част, глава 5
Разкайвах се, задето бях разкъсал кристалната устременост на пътуването си, задето не бях пестил всеки цент, а се бях мотал, задето не се придвижвах според разписанието си, а се залисах с това намусено момиче и изхарчих всичките си пари. Стана ми противно. Но тъй като не бях спал страшно дълго време, уморих се да проклинам и да се кося и бързо се унесох; свих се на пейката, подложих си сака за възглавница и съм спал до осем сутринта, улавяйки в просъница тропота и шумовете на гарата и на стотици минаващи хора. — Първа част, глава 5
Бяхме във възторг, осъзнавахме, че оставяме хаоса и глупостта зад себе си и се впускаме в нашата единствена и благородна мисия във времето — да се движим. — Първа част, глава 6
Въздухът беше мек, звездите — красиви, обещанията на всяка павирана уличка — омайни и аз мислех, че сънувам. — Първа част, глава 7

The air was soft, the stars so fine, the promise of every cobbled alley so great, that I thought I was in a dream.
Цялата вселена беше луда, пияна и безкрайно странна. — Първа част, глава 8

The whole universe was crazy and cock-eyed and extremely strange.
Отвъд крещящо ярките светлини на улицата се таеше мракът, а отвъд мрака беше Западът, Трябваше да продължа. — Първа част, глава 10
Полежахме по гръб, загледани в тавана, и се чудехме защо Господ е сътворил света толкова тъжен. — Първа част, глава 10

We lay on our backs, looking at the ceiling wondering what God had wrought when he made life so sad.
Американска история. Всеки прави онова, което си мисли, че се очаква от него. — Първа част, глава 11

This is the story of America. Everybody’s doing what they think they’re supposed to do.
И аз изведнъж осъзнах, че всеки божи човек в Америка е крадец по рождение. — Първа част, глава 11

I suddenly began to realize that everybody in America is a natural-born thief.
Не можеш да научиш стария маестро на нова песен — Първа част, глава 11

You can’t teach the old maestro a new tune.
През седмицата пестяха всеки цент, а в събота излизаха, за да похарчат петдесет долара за три часа. — Първа част, глава 11

They spent all week saving pennies and went out Saturdays to spend fifty bucks in three hours.
Този свят ми дължи някои неща, това е всичко. — Първа част, глава 11
Обещах й красива любов. Поглъщах я с очи. Вече си бяхме разказали историите; притихнахме в мълчание и в сладко очакване. Тъй просто беше. Който иска, нека си ги има всички Пийчиси и Бетини, и Мерилута, и Рити, и Камий, и Инеси на този свят; но това е момичето за мен, моят тип женска душевност и аз й го казах. — Първа част, глава 12
Щях да поспя и да забравя; имах си свой собствен живот, свой собствен, завинаги тъжен и дрипав живот. — Първа част, глава 12

I’d sleep and forget it; I had my own life, my own sad and ragged life forever.
Ех, беше чудна нощ, топла нощ, нощ за вино, лунна нощ, нощ да притискаш момичето си, да говориш, да плюеш и да се възнасяш. Което и направихме. — Първа част, глава 13

Ah, it was a fine night, a warm night, a wine-drinking night, a moony night, and a night to hug your girl and talk and spit and be heavengoing. This we did.
Рики гледаше да има три-четири долара в джоба си, а за останалото не го беше грижа. Само повтаряше: „Точно така, братче, давай така — давай така! — Първа част, глава 13
И така ще се потопим в сладкия живот, „защото сега му е времето, а ние знаем какво значи времето“. — Втора част, глава 1

And then we’ll all go off to sweet life, ’cause now is the time and we all know time!
За четири дни, плътно изпълнени с приключения, Дийн бе пропътувал около четири хиляди мили от Фриско, през Аризона и нагоре през Денвър, а това беше само началото. — Втора част, глава 2
Той продължаваше да се взира в мен. Но вече сякаш не ме виждаше, гледаше през мен. Навярно това беше решаващата точка в нашето другарство, моментът, в който той осъзна, че съм прекарал някой и друг час в мисли за него и за неговите тревоги, и известно време се опитваше да вмести този факт в своите невероятно оплетени и изтерзани мисловни категории. Нещо прещрака и в двама ни. В мен най-внезапно се зароди загриженост за един много по-млад човек, пет години по-млад, чиято съдба се бе преплела с моята в хода на последните години; в него стана нещо, за което мога да съдя само по онова, което направи по-късно. Инак той силно се развесели и каза: „Решено. — Втора част, глава 2
Чувствах се прекрасно, пред мен се разтваряше целият свят, защото по това време вече не мечтаех. — Втора част, глава 2
Не може вечно да продължаваме така — да се мятаме неистово насам-натам. Трябва да стигнем някъде, да намерим нещо. — Втора част, глава 2

This can’t go on all the time…all this franticness and jumping around. We’ve got to go someplace, find something.
Абсолютно съм сигурен, че както се возим по тоя път, някой бере грижа за нас, че макар да си стиснал уплашен кормилото (наистина мразех да шофирам и карах много внимателно), колата ще си върви сама и ти няма да излетиш от пътя, а аз мога да поспя. Още повече, че ние познаваме Америка, ние сме си у дома; аз мога да отида където и да е в Америка и да получа, каквото си поискам, защото и в най-далечните кътчета страната е една и съща, познавам хората, знам с какво се занимават. — Втора част, глава 3
Веднъж леля беше казала, че докато мъжете не паднат в краката на жените си и не замолят опрощение, светът никога няма да намери спокойствие. — Втора част, глава 3

My aunt once said that the world would never find peace until men fell at their women’s feet and asked for forgiveness.
Ние се раздаваме и вземаме, и вървим в цялата тая невероятна и сладостна бъркотия, която криволичи във всички посоки. — Втора част, глава 3
…Аз обичах прекалено много неща, поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без опора в празнотата, тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато сам тупнах на земята. Това е нощта, това прави тя от теб. Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос. — Втора част, глава 4

…I like too many things and get all confused and hung-up running from one falling star to another till I drop. This is the night, what it does to you. I had nothing to offer anybody except my own confusion.
Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос. — Втора част, глава 4

I had nothing to offer anybody except my own confusion.
Тази нощ валеше дъжд. Оживя митът за дъждовната нощ. — Втора част, глава 4

It was a rainy night. It was the myth of a rainy night.
В затвора човек си обещава правото на живот. — Втора част, глава 5

Prison is where you promise yourself the right to live.
Животът си е живот и човекът е такъв, какъвто е. — Втора част, глава 5
Абе дявол да го вземе, не мислите ли, че трябва да приемаме всичко за хубаво, че няма абсолютно никаква полза да се тревожим и всъщност трябва да проумеем от какво значение би било за нас да разберем че наистина и за нищо не се тревожим? — Втора част, глава 6
Изведнъж осъзнахме, че и тримата сме все още под въздействието на опиата, та затова джунглата и несгодите не тревожеха щастливите ни души. — Втора част, глава 6
Какво означава това да отделяш хората от реките? „Бюрокрация!“ — Втора част, глава 6

When you start separating people from their rivers, what have you got? Bureaucracy!
Но защо да мисля за това, след като цялата златна земя стоеше пред мен и какви ли не ненадейни събития се спотайваха, за да ме изненадат и зарадват, дето съм жив да ги видя! — Втора част, глава 6
Приятелите му го питали: „Защо си окачил тук тази грозотия?“, а Бул им отвръщал: „Харесвам я тъкмо защото е грозна.“ Целият му живот вървеше в тоя стил. — Втора част, глава 6

His friends said, „Why do you have that ugly thing hanging there?“ and Bull said, „I like it because it’s ugly.“ All his life was in that line.
Какво чувство изпитваш, когато се отдалечаваш с кола от свои хора и ги гледаш как се смаляват в прерията зад теб, докато черните точици, в които са се превърнали, съвсем се стопят? Изпитваш чувство за безкрая на света, издигнал свод над теб, и чувство за раздяла. Но ние едва чакахме да започнем следващата луда авантюра под небето. — Втора част, глава 8

It’s good-bye. But we lean forward to the next crazy venture beneath the skies.
Този ръкопис на нощта не можехме да разчетем. — Втора част, глава 8

This was a manuscript of the night we couldn’t read.
Никога не съм виждал по-луди музиканти. Във Фриско всеки свири джаз. Там е краят на континента; и никой пет пари не дава за нищо. — Втора част, глава 11

I never saw such crazy musicians. Everybody in Frisco blew. It was the end of the continent; they didn’t give a damn.
Той вече не се интересуваше от нищо (както и преди), но същевременно сега по принцип вземаше всичко присърце; тоест на него всичко му беше все едно, той принадлежеше на света, и толкоз. — Трета част, глава 2

He no longer cared about anything (as before) but now he also cared about everything in principle; that is to say, it was all the same to him and he belonged to the world and there was nothing he could do about it.
Тромпетистът се втренчи в него; съзря пред себе си лудия, който не само разбираше музиката му, но и искаше да я разбере още по-дълбоко, да открие много повече неща, отколкото бяха вложени в нея, и двамата започнаха да се надпреварват; от тромпета вече излиташе какво ли не, само не и музикални фрази, по-скоро стонове, и още стонове — „бау“, после надолу към ниското „биип“ и рязко нагоре „ииииии“, сгромолясване до най-ниския стържещ звук и отново полет нагоре, докато писъкът му изпълни целия свят. Опита всичко — нагоре, надолу, косо встрани, от горе до долу, хоризонтално, трийсет градуса, четирийсет градуса, додето на финала се строполи назад в нечии ръце и отказа да свири по-нататък, а тълпата се блъскаше и крещеше: „Страшен! Страхотен! Царски го изкара! — Трета част, глава 4
Дийн отново беше щастлив. На него му стигаха едно кормило и четири колелета върху пътя. — Трета част, глава 5

All he needed was a wheel in his hand and four on the road.
Помисли си какви са им грижите — броят милите, умуват къде да преспят нощес, колко пари ще струва бензинът, какво ще е времето, как да стигнат там, закъдето са се запътили, а пък те, така или иначе, ще стигнат, нали разбираш? Те изпитват необходимостта да се тревожат и да мамят времето, като си измислят разни неотложни задачи, те са вечно угрижени, вечно се оплакват, душите им наистина не мирясват, докато не се натоварят с някоя хубава изпитана грижа, а след като веднъж я изнамерят, приемат подходящата за нея физиономия и тя, нали разбираш, е нещастна; през цялото време нещастието кръжи около тях, те го осъзнават, това също ги измъчва — и така без край. — Трета част, глава 5

They have worries, they’re counting the miles, they’re thinking about where to sleep tonight, how much money for gas, the weather, how they’ll get there – and all the time they’ll get there anyway, you see.
Предложиш ли им онова, което тайничко искат, те, разбира се, веднага се паникьосват. — Трета част, глава 5

Offer them what they secretly want and they of course immediately become panic-stricken.
Колкото по-шеметно се отдалечавахме от Денвър, толкова по-сигурен се чувствах, а карахме здравата. — Трета част, глава 8
…В края на краищата … пътят трябва да води към целия свят. — Трета част, глава 9

The road must eventually lead to the whole world.
Е, голяма работа в края на краищата! Анонимността в човешкия свят е по-добро нещо, отколкото славата в рая, защото какво е раят? Какво е земята? Те съществуват само в умовете ни. — Трета част, глава 11

What difference does it make after all? -anonymity in the world of men is better than fame in heaven, for what’s heaven? what’s earth? All in the mind.
Кой е твоят път, братче? На момчето-светец, на безумеца, на дъгата, на шарената рибка или кой? Тоя път води навсякъде, той е за всеки, може да бъде извървян по всякакъв начин. Изобщо къде сме застанали и как? — Четвърта част, глава 1

What’s your road, man? – holyboy road, madman road, rainbow road, guppy road, any road. It’s an anywhere road for anybody anyhow.
Той се носеше отново на запад през стенещия ужасен континент и скоро щеше да пристигне. — Четвърта част, глава 2
…Просто не знам какво да правя, толкова ми е хубаво и леко в тоя утринен свят. Знаеш ли, че ние най-после пристигнахме на небето. То едва ли е по-прохладно и по-велико, не е възможно да е друго. — Четвърта част, глава 5
Когато се пооправих, осъзнах какъв предател е той, но разбрах и друго, че в невъзможната обърканост на своя живот Дийн нямаше друг избор, освен да ме изостави там болен и да продължи към своите жени и неволи. — Четвърта част, глава 6

When I got better I realized what a rat he was, but then I had to understand the impossible complexity of his life, how he had to leave me there, sick, to get on with his wives and woes.
Тъй че спокойно можем да не мислим за друго, а само да продължаваме напред с изправени глави, устремно, нали разбираш, и да се опитаме да вникнем в този свят така, както всъщност, честно казано, никой друг американец не е правил преди нас. — Четвърта част, глава 5
За пръв път в моя живот времето не ме докосваше, не ме галеше, не ме смразяваше или потеше, а се бе разтворило в самия мен. Атмосферата и аз бяхме станали едно. — Четвърта част, глава 6

For the first time in my life the weather was not something that touched me, that caressed me, froze or sweated me, but became me.

Из „Бродягите на Дхарма“

Беше напълно сериозно, напълно халюциниращо, напълно щастливо.

It was all completely serious, all completely hallucinated, all completely happy.
Болката или любовта, или опасността те връщат отново в реалността…

Pain or love or danger makes you real again….
Да намериш нирвана е като да локализираш тишината.

Finding Nirvana is like locating silence.
…Дали сме паднали ангели, които не искаха да повярват, че нищото е нищо – и бяхме родени да губим нашите любими и нашите скъпи приятели един по един, докато накрая изгубим своя собствен живот за доказателство?

Are we fallen angels who didn’t want to believe that nothing is nothing and so were born to lose our loved ones and dear friends one by one and finally our own life, to see it proved?
Деца и невинност е едно и също.

To the children and the innocent it’s all the same.
Един ден аз ще намеря верните думи и те ще бъдат прости.

One day I will find the right words, and they will be simple.
Когато отивах да спя не бях обзет от никаква принцеса, нито от желание за принцеса, от ничие неодобрение, и си легнах доволен и спах добре.

By the time I went to bed I wasn’t taken in by no Princess or no desire for no Princess and nobody’s disapproval and I felt glad and slept well.
Мисля, че това беше прекрасна халюцинация, но я харесвам такава.

I think it’s a lovely hallucination but I love it sort.
Накрая бездомният човек имаше всички основания да плаче – всичко на този свят беше насочено срещу него.

After all, a homeless man has reason to cry, everything in the world is pointed against him.
Светът е филм за всичко, което съществува; той е филм, направен от същия материал, който е навсякъде, принадлежащ на никого; който е това, което всичко е.

This world is the movie of what everything is, it is one movie, made of the same stuff throughout, belonging to nobody, which is what everything is.
Тишината беше интензивен грохот.

The silence was an intense roar.
Това е историята на моя живот богат или беден, но по-често беден, наистина беден.

That’s the story of my life rich or poor and mostly poor and truly poor.
Щастлив. Само по плувки, бос, рошав, в огненочервения зрак на вечерта, пеещ, поглъщащ вино, плюещ, скачащ, бягащ – това е начинът да се живее. Изцяло сам и свободен върху меките пясъци на плажа…

Happy. Just in my swim shorts, barefooted, wild-haired, in the red fire dark, singing, swigging wine, spitting, jumping, running – that’s the way to live. All alone and free in the soft sands of the beach….
Моят свидетел е празното небе.

My witness is the empty sky.

Из други произведения и източници

Всички човешки същества са и мечтаещи същества. Мечтите обединяват цялото човечество. — Book of Dreams (1960)

All human beings are also dream beings. Dreaming ties all mankind together.
Кара ме да се чувствам горд, че така или иначе обичам света – омразата е лесно сравнима. — Big Sur

It always makes me proud to love the world somehow- hate’s so easy compared.
Нищо никога не се е случило – нищо, дори това. — Big Sur

Nothing ever happened – Not even this
Чувствам се виновен, че съм член на човешката раса. — Big Sur

I feel guilty for being a member of the human race.
Ще ме обичаш ли и през декември така както ме обичаш през май? — The Town and the City

Will you love me in December as you do in May?
Хубавото на нещата трябва да е, че си имат край. — Tristessa

The beauty of things must be that they end.
Сладкият живот продължава в полъха и в златните поля. — Book of Sketches

Sweet life continues in the breeze, in the golden fields.
Може би това е животът… мигване на окото и мигащи звезди. — Letter to Alan Harrington (1949) published in Kerouac: Selected Letters: Volume 1 1940-1956 (1996)

Maybe that’s what life is… a wink of the eye and winking stars.
Всичко в живота е една чужда земя. — Letter (24 June 1949), published in The Beat Vision: A Primary Sourcebook (1987) edited by Arthur Knight and Kit Knight

All of life is a foreign country.
Пиши със спомени и изумление за себе си. — „Belief & Technique For Modern Prose: List of Essentials“ in a letter to Don Allen (1958); published in Heaven & Other Poems (1977)

Write in recollection and amazement for yourself.
Приеми окончателно загубата. — „Belief & Technique For Modern Prose: List of Essentials“ in a letter to Don Allen (1958); published in Heaven & Other Poems (1977)

Accept loss forever.
Животът трябва да бъде съдържателен и пълен с любов – нищо друго не е добро, въобще не е добро, за никого. — Selected Letters: Volume 1 1940-1956

Life must be rich and full of loving – it’s no good otherwise, no good at all, for anyone.
Страницата е дълга, празна и пълна с истина. Когато приключа с нея, тя вероятно ще бъде дълга, пълна и изпразнена с думи. — Atop an Underwood: Early Stories and Other Writings

The page is long, blank, and full of truth. When I am with it, it shall probably be long, full, and empty with words.
Нека природата да се занимава със заледяването, сплашването и изолирането на този свят. Нека хората работят и се обичат, и я отдалечават. — Windblown World: The Journals of Jack Kerouac 1947-1954

Let nature do the freezing and frightening and isolating in this world. let men work and love and fight it off.
Аз по-добре да бях слаб и известен
но аз съм дебел
и залепете това във вашето шоу в Бродуей

I’d rather be thin than famous
but I’m fat
paste that in your broadway show
Ако имаш одеало, ти притежаваш твърде много.

If you own a rug you own too much.
Ако умереността е грешка, то безразличието е престъпление.

If moderation is a fault, then indifference is a crime.
Би бил изненадан колко малко знаеш дори за вчерашния ден.

You’d be surprised how little I knew even up to yesterday
Видях, че моят живот беше голяма, ярка, празна страница и аз не можах да направя нищо от това, което исках.

I saw that my life was a vast glowing empty page and I could do anything I wanted.
Всичко е наред, момиче, ще го правим докато слънцето залезе завинаги. И си успяла да изгубиш освен изгубеното? Ние сме паднали ангели, които не така и повярваха, че нищото означава нищо. — Book of Blues

It’s okay, girl, we’ll make it till the sun goes down forever. And until then what you got to lose but the losing? We’re fallen angels who didn’t believe that nothing means nothing.
Всичко ми принадлежи, защото съм беден.

Everything belongs to me because I am poor.
Единствената истина е музиката.

The only truth is music.
Живей, пътувай, осмелявай се, блаославяй – и никога не съжалявай.

Live, travel, adventure, bless, and don’t be sorry.
За човешкия дух е възможно да победи и след всичко това.

It is possible for the human spirit to win after all.
…И това беше един съдбовен момент в моя живот, най-странния от всички моменти, когато аз не знаех всъщност кой съм.

..and that was the one distinct time in my life, the strangest moment of all, when I didn’t know who I was
И съградиха своя собствен ад.

They build their own Hells.
И той си имаше хубав дом в Охайо, съпруга, дъщеря, коледна елха, две коли, гараж, морава, косачка, но я нямаше радостта от това, защото той действително не беше свободен. Това беше тъжната истина. — The Dharma Bums

And he had a nice home in Ohio with wife, daughter, Christmas tree, two cars, garage, lawn, lawnmower, but he couldn’t enjoy any of it because he really wasn’t free. It was sadly true.
Има и по-лоши неща от това да бъдеш откачен.

There are worse things than being mad.
Когато пораснах, започнах да пия. Защо? Защото обожавам умът ми да е в екстаз.

As I grew older I became a drunk. Why? Because I like ecstasy of the mind.
Любовта е всичко.

Love is all.
Мислиш ли, че Бог е направил света, за да се позабавлява сам, защото му е било скучно? Защото ако е така, той би трябвало да е доста непочтен.

…do you think God made the world to amuse himself because he was bored? Because if so he would have to be mean.
Моята грешка, моят провал не са страстите, които имам, а липсата на контрол върху тях.

My fault, my failure, is not in the passions I have, but in my lack of control of them.
Накъде отиваш ти, Америка,
в тази лъскава кола през нощта?

Whither goest thou, America,
in thy shiny car in the night?
Не знам, не ме интересува, това не е нещо по-различно.

I don’t know, I don’t care, and it doesn’t make any difference.
Не използвай телефона. Хората никога не са готови да отговорят на позвъняване. Използвай поезията.

Don’t use the phone. People are never ready to answer it. Use poetry.
Неизразимите видения на индивида.

The unspeakable visions of the individual.
Нека крещим стиховете си
по улиците… Нека предсказваме
земетръси! — в писмо до А. Гинзбърг
Нещата са толкова трудни за проумяване, когато живееш ден за ден в този трескав и шеметен свят.

Things are so hard to figure out when you live from day to day in this feverish and silly world.
Нищо зад мене и всичко пред мене – както е когато си на път.

Nothing behind me, everything ahead of me, as is ever so on the road.
Но отвъд това да бъде сладко малко момиче, тя беше страшно тъпа и способна да извърши ужасни неща.

But, outside of being a sweet little girl, she was awfully dumb and capable of doing horrible things.
О, животът е във всеки случай врата, път, пътека към рая – и защо да не живееш за забавление, наслада и любов или за момиче край камината, защо да не си преследваш желанията и смеха…

Ah, life is a gate, a way, a path to Paradise anyway, why not live for fun and joy and love or some sort of girl by a fireside, why not go to your desire and LAUGH…
Обувките ми са чисти от вървенето под дъжда.

My shoes are clean from walking in the rain.
По-добре е да спиш в неудобно легло свободен, отолкото в удобно легло несвободен.

Better to sleep in an uncomfortable bed free, than sleep in a comfortable bed unfree.
Прости на всички за своите собствени грехове и им кажи, че наистина ги обичаш, както е в действителност.

Forgive everyone for your own sins and be sure to tell them you love them which you do
Това ме караше да мисля, че всичко се канеше да пристигне – моментът, когато разбираш, че всички и всичко е определено завинаги.

It made me think that everything was about to arrive – the moment when you know all and everything is decided forever.
Хората са като кучета, не като богове – колкото си по-малко откачен, толкова повече те хапят – но откачи и никога няма да бъдеш ухапан. Кучетата не се впечатляват от смирение и съжаление.

„Mankind is like dogs, not gods – as long as you don’t get mad they’ll bite you – but stay mad and you’ll never be bitten. Dogs don’t respect humility and sorrow.
Щастието се заключава в осъзнаването, че всичко е голям и странен сън.

Happiness consists in realizing it is all a great strange dream.
Що се отнася до мен единственото нещо, което мога да направя, е да си седя в стаята и да се напивам.

As far as I’m concerned the only thing to do is sit in a room and get drunk

Албер Камю/ Albert Camus

Албер Камю/ Albert Camus.

Джон Хойър Ъпдайк / John Hoyer Updike

Джон Хойър Ъпдайк / John Hoyer Updike.

Джон Хойър Ъпдайк / John Hoyer Updike

Джон Хойър Ъпдайк (на английски: John Hoyer Updike) е американски писател, роден в квартал Шилингтън на американския град Рединг, (Пенсилвания), където е живял до навършване на 13 години. Най-известните му произведения са „Вещиците от Ийстуик“ и „Кентавърът“. Публикувал е 22 романа и още дузина сборници с къси разкази, освен това и поезия, литературна критика и детски книжки. Стотици от неговите разкази, критики, поеми се появяват в списанието The New Yorker. В произведенията му се разглеждат секса, вярата и смъртта, и тяхната взаимовръзка.Умира на 27 януари 2009 г. в болница в Данвърс.

John Hoyer Updike (March 18, 1932 – January 27, 2009^[1]) was an American novelist, po

et, short story writer, art critic, and literary critic.

Updike’s most famous work is his Harry „Rabbit“ Angstrom series (the novels Rabbit, Run; Rabbit Redux; Rabbit Is Rich; Rabbit At Rest; and the novella „Rabbit Remembered„), which chronicles Rabbit’s life over the course of several decades, from young adulthood to his death. Both Rabbit Is Rich (1981) and Rabbit At Rest (1990) received the Pulitzer Prize. Updike is one of only three authors (the others were Booth Tarkington and William Faulkner) to win the Pulitzer Prize for Fiction more than once. He published more than twenty novels and more than a dozen short story collections, as well as poetry, art criticism, literary criticism and children’s books. Hundreds of his stories, reviews, and poems appeared in The New Yorker, starting in 1954. He also wrote regularly for The New York Review of Books.

Describing his subject as „the American small town, Protestant middle class„, Updike

was well recognized for his careful craftsmanship, his unique prose style, and his prolificness. He wrote on average a book a year. Updike populated his fiction with characters who „frequently experience personal turmoil and must respond to crises relating to religion, family obligations, and marital infidelity.“^[4] His fiction is distinguished by its attention to the concerns, passions, and suffering of average Americans; its emphasis on Christian theology; and its preoccupation with sexuality and sensual detail. His work has attracted a significant amount of critical attention and praise, and he is widely considered to be one of the great American writers of his time.^[5] Updike’s highly distinctive prose style features a rich, unusual, sometimes arcane vocabulary as conveyed through the eyes of „a wry, intelligent authorial voice“ that extravagantly describes the physical world, while remaining squarely in the realist tradition.^[6] Updike famously described his own style as an attempt „to give the mundane its beautiful due.“^[7]

1.A healthy male adult bore consumes each year one and a half times his own weight in other people’s patience.
2.A leader is one who, out of madness or goodness, volunteers to take upon himself the woe of the people. There are few men so foolish, hence the erratic quality of leadership in the world.
3.A narrative is like a room on whose walls a number of false doors have been painted; while within the narrative, we have many apparent choices of exit, but when the author leads us to one particular door, we know it is the right one because it opens.
4.America is a vast conspiracy to make you happy.
Americans have been conditioned to respect newness, whatever it costs them.
5.An affair wants to spill, to share its glory with the world. No act is so private it does not seek applause.
6.Any activity becomes creative when the doer cares about doing it right or better.
7.Art is like baby shoes. When you coat them with gold, they can no longer be worn.
8.Being naked approaches being revolutionary; going barefoot is mere populism.
9.But for a few phrases from his letters and an odd line or two of his verse, the poet walks gagged through his own biography.

10.Find other authors to satisfy your craving for great nautical fiction.
11.By the time a partnership dissolves, it has dissolved.
12.Creativity is merely a plus name for regular activity. Any activity becomes creative when the doer cares about doing it right, or better.
13.Customs and convictions change; respectable people are the last to know, or to admit, the change, and the ones most offended by fresh reflections of the facts in the mirror of art.
14.Dreams come true; without that possibility, nature would not incite us to have them.
15.Each morning my characters greet me with misty faces willing, though chilled, to muster for another day’s progress through the dazzling quicksand the marsh of blank paper.
16.Every marriage tends to consist of an aristocrat and a peasant. Of a teacher and a learner.
17.Existence itself does not feel horrible; it feels like an ecstasy, rather, which we have only to be still to experience.
18.For male and female alike, the bodies of the other sex are messages signaling what we must do, they are glowing signifiers of our own necessities.
19.Four years was enough of Harvard. I still had a lot to learn, but had been given the liberating notion that now I could teach myself.
20.From infancy on, we are all spies; the shame is not this but that the secrets to be discovered are so paltry and few.

21.Golf appeals to the idiot in us and the child. Just how childlike golf players become is proven by their frequent inability to count past five.
22.Government is either organized benevolence or organized madness; its peculiar magnitude permits no shading.
23.I love my government not least for the extent to which it leaves me alone.
If men do not keep on speaking terms with children, they cease to be men, and become merely machines for eating and for earning money.
24.Inspiration arrives as a packet of material to be delivered.
25.Most of American life consists of driving somewhere and then returning home, wondering why the hell you went.
26.Now that I am sixty, I see why the idea of elder wisdom has passed from currency.
27.Rain is grace; rain is the sky descending to the earth; without rain, there would be no life.
28.That a marriage ends is less than ideal; but all things end under heaven, and if temporality is held to be invalidating, then nothing real succeeds.
29.The essential self is innocent, and when it tastes its own innocence knows that it lives for ever.
30.The essential support and encouragement comes from within, arising out of the mad notion that your society needs to know what only you can tell it.
31.The first breath of adultery is the freest; after it, constraints aping marriage develop.
32.The Founding Fathers in their wisdom decided that children were an unnatural strain on parents. So they provided jails called schools, equipped with tortures called an education.
33.The inner spaces that a good story lets us enter are the old apartments of religion.
34.The refusal to rest content, the willingness to risk excess on behalf of one’s obsessions, is what distinguishes artists from entertainers, and what makes some artists adventurers on behalf of us all.
35.There is no pleasing New Englanders, my dear, their soil is all rocks and their hearts are bloodless absolutes.
36.There’s a crystallization that goes on in a poem which the young man can bring off, but which the middle-aged man can’t.
37.To be President of the United States, sir, is to act as advocate for a blind, venomous, and ungrateful client.

38.Truth should not be forced; it should simply manifest itself, like a woman who has in her privacy reflected and coolly decided to bestow herself upon a certain man.
39.Until the 20th century it was generally assumed that a writer had said what he had to say in his works.
40.We are most alive when we’re in love.
41.We do survive every moment, after all, except the last one.
42.We take our bearings, daily, from others. To be sane is, to a great extent, to be sociable.
43.What art offers is space – a certain breathing room for the spirit.
44.When I write, I aim in my mind not toward New York but toward a vague spot a little to the east of Kansas.
45.Writers may be disreputable, incorrigible, early to decay or late to bloom but they dare to go it alone.
46.Writing criticism is to writing fiction and poetry as hugging the shore is to sailing in the open sea.

Кори Доктороу / Cory Doctorow

Ограбваш бъдещото си аз, за да угодиш на себичното настояще.

Кори Доктороу / Cory Doctorow

Кори Доктороу /Cory Doctorow/ (роден на 17 юли 1971 год. в Торонто, Онтарио) е блогър, журналист, писател на научна фантастика и редактор на Boing Boing. Авторът е радетел за либерализация в закона за авторското право и активен поддръжник на организацията, стояща зад лизенза Creative Commons. Много от книгите му са публикувани именно под този лиценз. Печелил е наградата Джон У. Кемпбъл за Най-добър писател за 2000 год., наградата Локус за най-добър дебютен роман с Down and Out in the Magic Kingdom за 2003 год., а през 2004 год. печели наградата Сънбърст за най-добра канадска научно-фантастична книга със сборника си A Place So Foreign and Eight More.
Контакт: doctorow в craphound.com

От него

Живеем в ХХI век. Ако човек не може да открие футуристични, научнофантастични идеи наоколо, готови да бъдат грабнати и превърнати в романи, ами… просто не търси достатъчно усърдно.

Произведения

Ден за ден в Магическото царство (Down and Out in the Magic Kingdom, 2003)

Да те унищожат и пресъздадат е различно от това да не те унищожат.

Ограбваш бъдещото си аз, за да угодиш на себичното настояще.

Човек не може да бъде революционер след като революцията вече се е състояла.

Щом си намериха добър чук, изведнъж всичко започваше да прилича на пирон.

Малкия брат (Little Brother, 2008)

Ами ако ме удари гръм, докато ходя с чадър. Забранете чадърите! Борете се със заплахата от гръмотевици!

Не става въпрос за нещо срамно, а за нещо лично. За това, че животът принадлежи на теб.

Никога не подценявайте решимостта на хлапе с много свободно време и малко пари.

http://en.wikipedia.org/wiki/Cory_Doctorow

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%94%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%83

http://www.brainyquote.com/quotes/authors/c/cory_doctorow.html

ХЕНРИ ЧАРЛЗ БУКОВСКИ / Henry Charles Bukowski

Хенри Чарлз Буковски / Henry Charles Bukowski

Чарлз Буковски

Хенри Чарлз Буковски (1920 — 1994)

американски поет, романист и публицист, известен с безкомпромисния си, често даже циничен език, любовта си към обществените низини като литературна тема и безразборния си личен и професионален живот.

Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.
Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.
Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен.
Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко.
Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.
Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.

От „Записки на стария мръсник“

Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си.

На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много.

Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.

Можеш да затвориш тигър в клетка, но никога няма да си сигурен дали е укротен. При хората е по-лесно.

Задникът е лицето на душата на секса.

От „Жени“

Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.

В първата целувка, в първото чукане имаше драма. Хората бяха по-интересни в началото. После бавно, но сигурно започваха да се проявяват всички недостатъци и лудостта.

Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.

Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.

Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.

С хората е така. Колкото повече ги опознаваш, толкова повече си личи колко са ненормални. Понякога това е забавно – поне в началото.

Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.

Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.

Добрият писател знае кога да не пише.

Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове.

Всичко е бягство: да играеш голф, да спиш, да ядеш, да ходиш, да спориш, да бягаш за здраве, да дишаш, да се чукаш…

Когато лъжеш някой човек за таланта му само защото седи срещу теб, това е най-непростимата лъжа от всички, защото така го насърчаваш да продължи и в крайна сметка да провали целия си живот просто защото няма талант. И все пак повечето хора постъпват точно така – най-вече приятелите и роднините.

От сборника с разкази „На юг от никъде“

Човек не може да сере срещу течението, братле.

Ако един човек не може да напише любовен разказ, от него няма полза.

И все пак, от време на време човек имаше нужда от жена – дори само за да си докаже, че е способен да си намери.

Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина.

Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.

Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.

http://en.wikipedia.org/wiki/Charles_Bukowski

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B7_%D0%91%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8

http://www.goodreads.com/author/quotes/13275.Charles_Bukowski

Гор Видал

Повечето животи са прекарване в слагане и сваляне на маски.

Гор Видал (р. 1925г.) е американски писател.

Мисли:

Всеки път, когато приятел постигне успех, нещо в мен умира!

Глупостта на умния е винаги по-голяма от тази на тъпака.

Доброто дело никога не остава ненаказано.

Казват, че да опознаеш себе си, значи да опознаеш всичко човешко. И естествено никой не може да опознае себе си, защото човешката природа е необхватна: ние оставаме непознати дори на себе си.

Какво чудесно нещо са книгите, как преминават през светове и векове, побеждавайки невежеството и накрая дори и безпощадното време!

Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел.

Нарцисистът е човек, който изглежда по-добре от теб.

Не е достатъчно да постигнеш успех, другите трябва да се провалят.

Никога не пропускам шанса да правя секс или да се появя по телевизията.

Никога недейте да имате деца. Имайте внуци.

Повечето животи са прекарване в слагане и сваляне на маски.

Преди животът да ни раздаде картите, са раздадени картите на съдбата ни – нашето семейство.

Съседът на човека винаги е негов враг. Такава е природата на нещата.

Това, което сме рядко е това, което искаме да бъдем, докато това, което искаме да бъдем или ни е забранено, или се променя със сезоните.

Хората винаги си мислят, че ако пишеш добре, то е, защото ги мамиш или пък не си достатъчно демократичен, за да пишеш толкова лошо, колкото всички останали.

Хората никога не правят това впечатление, което мислят, че правят!

Четирите най-прекрасни думи в ежедневната ни реч: “Аз нали ти казах?!”

ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ

Джопрдж Бърнард Шоу (1856 – 1950) е ирландски драматург и носител на Нобелова награда за литература (1925).

МИСЛИ:

1.Алкохолът е упойка, която помага да се изтърпи операцията, наречена живот.

2.Да се старее е отегчително, но това е единственият начин да се живее дълго.

3.Единственият начин за жена да се погрижи за себе си, е да бъде от полза за мъж, който може да си позволи да й бъде от полза.

4.Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. 5.Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът — парашута.

6.Идеалите са като звездите – ако не можем да ги достигнем, поне можем да се ориенираме по тях.

7.Има две трагедии в живота – едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а другата – да си го върнеш.

8.Когато човек иска да убие тигър, нарича това спорт; когато тигърът иска да го убие, нарича това жестокост.

9.Който не умее да се учи, преподава.

10.Колко пъти съм ви казвал да пускате колкото искате врагове пред вас, но да не оставяте никой от тях зад гърба си!

11.Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните.

12.Любовта е огромното преувеличаване на разликата между един човек и всички останали.

13.Мислите скачат като бълхи, но не всекиго хапят.

14.Мъченичеството е единствения път към славата, който не изисква никакви умения.

15.Най-големия ни грях към ближния не е ненавистта, а безразличието.

16.Най-трудно е да се отговори на въпрос, на който отговорът е очевиден.

17.Науката става опасна само когато си мисли, че може да постигне целта си.

18.Не бива да предполагате, че щом съм човек на перото, никога не съм се опитвал честно да си печеля хляба.

19.Не е нужно да изядеш цялото яйце, за да разбереш, че е развалено.

20.Не съм достатъчно млад, за да знам всичко.

21.Ненавистта е отмъщението на страхливеца за изпитания страх.

22.Никога не казвай всичко, което знаеш, но винаги знай какво казваш.

23.Никога не се пазя от изкушението, защото съм забелязал, че нещата, които ми вредят, не ме привличат.

24.Нищо, което си заслужава да притежаваш, не може да бъде постигнато без риск.

25.Няма по-искрена любов от тази към яденето.

26.Опасно е да си искрен, освен ако не си и глупав.

27.Песимист – някой, който смята, че всички са толкова лоши колкото него и затова ги ненавижда.

28.Пияните шкипери разчитат на провидението. Но провидението понякога насочва кораба към скалите.

29.По-добре жив неуспех, отколкото мъртъв шедьовър.

30.Приятелството е като чая – трябва да бъде силно и не много сладко.

31.Разумния човек се опитва да се приспособи към света. Неразумния – да приспособи света към себе си. Затова човешкият прогрес се дължи на неразумните.

32.Светът се управлява от младите, които са остарели.

33.Свободата означава отговорност. Ето защо мнозина се боят от нея.

34.Ти виждаш нещата и питаш „защо?“. Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам „защо не?“.

35.Тясната специализация в широкия смисъл на думата е широка идиотизация в тесния смисъл на думата.

36.Успехът не значи никога да не допускаш грешки, а само никога да не повтаряш една и съща грешка втори път

37.Фактът, че вярващия е по-щастлив от скептика, по нищо не се отличава от факта, че пияният е по-щастлив от трезвеника.

38.Човек, който не вярва в нищо, се страхува от всичко.

39.Щастие през целия живот?! Никой не би понесъл нещо такова! Това би бил ад на земята!!!

Приписвани

Ако ти имаш една ябълка и аз имам една ябълка и си ги разменим, тогава всеки от нас все още ще има по една ябълка. Но ако ти имаш идея и аз имам идея и си ги разменим, тогава всеки от нас ще има по две идеи.

If you have an apple and I have an apple and we exchange apples then you and I will still each have one apple. But if you have an idea and I have an idea and we exchange these ideas, then each of us will have two ideas.

Демокрацията е средство, което прави така, че да бъдем управлявани не по-добре, отколкото заслужаваме.

КЪРТ ВОНЕГЪТ

Кърт Вонегът

(11 ноември 1922 – 11 април 2007 г.) e американски писател.

Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме. — от „Майка нощ“, 1962г.
Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности.
Ако един учен не може да обясни на 8-годишно дете с какво се занимава, той е шарлатанин.
Научна фантастика – това са комикси без картинките.
Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага.
Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.
Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.
Нищо интелигентно не може да се каже за едно клане. — от „Кланица 5“
Вие естествено осъзнавате, че всичко което казвам са конски лайна.
Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан е умивалник в публичен дом.
Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.
Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш. — от „Фарс или никога вече самота“
И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно. — от „Фарс или никога вече самота“
Моля, по-малко любов и повече добро отношение. — от „Фарс или никога вече самота“
Бърнард посочил с пръст челото си и казал: „Щом смятате, че лабораторията е ужасна, не знам какво бихте казали, ако можехте да надникнете тук вътре. — от „Фарс или никога вече самота“
Джеймс Кармалт Адамз младши ми каза, посочвайки с пръст челото си : „Това тук не е музей, а би трябвало да бъде“. — от „Фарс или никога вече самота“
Пък и не смятахме, че интелигентността е нещо полезно и хубаво. Приемахме я като ново доказателство за нашата необикновеност, като нещо, подобно на довините ни зърна или шестте ни пръста. — от „Фарс или никога вече самота“
Историята е поредица от изненади. Тя може само да ни подготви да не бъдем изненадвани отново и отново. — от „Фарс или никога вече самота“
Хората те оценяват най-пълно, когато положат цветя на гроба.
Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари. — от „Бог да ви поживи мистър Роузуотър“
Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка.

***

– Защо точно аз?

– Какъв въпрос, типичен за съществата от Земята, задавате г-н Пилгрим. Защо вие? А защо тогава ние? Защо каквото и да е? Просто защото моментът е. Виждали ли сте някога буболечки, попаднали в кехлибар?

– Да.

– И ето ни и нас, г-н Пилгрим, хванати в кехлибара на момента. Тук думата „защо“ не съществува. — от „Кланица 5“

– Къде съм ? – запита Били Пилгрим.

– В друго парче кехлибар, г-н Пилгрим. Ние сме там, където трябва да бъдем точно сега…

– Как…, как попаднах тук?

– Само друг земен може да ви обясни това. Земните са много добри по обясненията. Те винаги обясняват каква е структурата на дадено събитие, разправят как други събития могат да се предизвикват или избягват. Аз съм тралфамадорец и виждам цялото време, както вие можете да видите част от Скалистите планини. Цялото време си е цяло време. То не се променя. Не се поддава на предупреждения или обяснения. То просто е. Вземете отделни моменти един подир друг и вие ще установите, че ние всички сме, както казах по-рано, буболечки в кехлибар. — от „Кланица 5“

Марк Твен

Марк Твен (1835 – 1910) американски писател, журналист и хуморист.

Мисли:

„Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея.“
„Адам е бил щастлив: когато е казвал нещо можел е да бъде уверен, че никой преди него не го е казал. “
„Ако се кръстоса крал с проститутка, в резултат ще се получи точно онова, което съответства на английската представа за благородник.“
„Ако съм свършил някаква работа, то е било, защото съм я чувствал като игра. Ако трябваше да работя, никога нищо нямаше да свърша.“
„Бръчките трябва да обозначават само тези места, където преди е имало усмивки.“
„Винаги прави това, което трябва. От това на някои ще им стане приятно, а останалите ще са учудени.“
„Винаги, когато съм се отклонявал от навиците и принципите си и съм изричал някоя истина, на слушателя не му е достигала сила на духа, за да й повярва.“
„Всеки човек, подобно на луната има своя неосветена страна, която не показва на никого.“
„Всички живеем под закрилата на малодушието, което наричаме свои принципи.“
„Говори истината и тогава няма да ти се налага да помниш нищо.“
„Да имаш кураж не значи да не се страхуваш — това значи да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш.“
„Добри приятели, хубави книги и заспала съвест — това е идеалният живот…“
„Докато се научиш да си държиш езика зад зъбите — те опадали.“
„Един път в живота Фортуна почуква на вратата на всеки, но в това време човекът може да е в близката кръчма и да не чуе.“
„Жалко, че светът трябва да се отказва от толкова много хубави неща само защото били нездравословни. Аз лично се съмнявам, че създателят може да ни е дал някое подкрепително, което, използувано с мярка, да е нездравословно. Изключение правят само микробите. И все пак има хора, които упорито се лишават от редица неща – били те за ядене, пиене или пушене, – спечелили си по един или друг начин съмнително име. В името на здравето тези хора се отказват от какво ли не. И им остава едно голо здраве. Необяснима работа! Все едно да дадеш цялото си състояние за някоя крава, която вече не пуска мляко.“
„И така, споделяйки нашето общо мнение по въпроса, ние решаваме, че правителството на корумпираните, от корумпираните и за корумпираните никога няма да изчезне от земята….“
„Изобретателят на християнските небеса събира накуп там всички земни нации. И всички са абсолютно равни, няма йерархия, те са «братя», заедно се разхождат, заедно се молят, заедно свирят на арфа, заедно пеят «осанна» — бели, черни, евреи, всички — без разлика. Тук на земята, обаче, всички нации се мразят помежду си и всички заедно мразят евреите. Въпреки това, всеки набожен човек възхвалява небето и иска да отиде на него.“
„Истината е най-скъпото нещо, което притежаваме. Нека я пестим!“
„Класика е това, което на всеки му се иска да е прочел, но никой няма желание да чете.“
„Когато се колебаеш, кажи истината.“
„Когато часовникът ви се развали, има два изхода: да го хвърлите в огъня, или да го отнесете на часовникар. Първият е по-бърз.“
„Малцина от нас могат да понесат щастието — имам предвид щастието на ближния си.“
„Можеш да бъдеш вечно млад, ако живееш порядъчно, ядеш бавно, работиш умерено, спиш достатъчно и… криеш възрастта си.“
„На света няма нито един паралел, който да не е убеден, че може да стане екватор, стига да му дадат право на това.“
„Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето. Аз самият съм го правил хиляди пъти.“
„Не искам да си развалям отношенията нито с рая, нито с ада. Имам приятели и на двете места.“
„Не отлагайте нищо за утре, ако можете да го отложите за вдругиден.“
„Никога не бъди точен — губиш много време, докато чакаш другия.“
„Никога не съм допускал училищните занятия да пречат на образованието ми.“
„Някои твърдят че между човека и магарето няма разлика — това е несправедливо по отношение на магарето.“
„Определено няма нещо, което да не може да се случи днес.“
„Оцелява само този хумор, който е възникнал от житейските истини.“
„По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения…“
„Разликата между почти правилната дума и правилната дума е важно нещо — то е като разликата между светулката и светкавицата.“
„Слава Богу, в тази страна имаме три преимущества: свобода на словото, свобода на мисълта, и разумността никога да не ги използваме.“
„Славата е дим, успехът — случайност. Единственото, на което със сигурност може да се разчита на тази земя е неизвестността.“
„След двадесет години повече ще съжалявате за нещата, които не сте направили, отколкото за нещата, които сте направили…“
„Слуховете за моята смърт са силно преувеличени.“
„Според мен, небесният отец е изобретил човека, защото се е разочаровал от маймуната.“
„Тайният източник на хумора е не радостта, а тъгата.“
„Тъгата е достатъчна сама по себе си, но за да бъде получено истинско удоволствие от нея, тя трябва да бъде споделена с другите.“
„Често най-сигурният начин за дезинформация – е стриктно да се придържаме към голата истина.“
„Човек е готов на много неща, за да събуди любов, но ще се реши на всичко, за да предизвика завист.“
„Човекът е единственото животно, способно да се изчервява. Впрочем, само на него му се налага.“
„Човекът е религиозно животно. Той е единственото религиозно животно. Единственото животно, което има истинска религия — даже няколко на брой.“
„Човекът, който не чете добри книги, няма предимство пред човека, който не може да ги чете.“
„Човек със здрав разум не може да бъде щастлив, защото вижда действителността и знае колко страшна е тя.“
„Човек трябва да живее така, че когато умре и на гробаря да му е мъчно.“
„Шумът нищо не доказва. Кокошката, снесла яйце понякога кудкудяка толкова силно, като че ли е снесла малка планета.”

ХЕРМАН ХЕСЕ

толкова далеч те бяха един от друг...

Херман Хесе

(1877 – 1962) немски и швейцарски писател и поет,

получил Нобелова награда за литература през 1946г.

Цитати:

Астрологията е един опит да се постигне ред и система за многото различни по нрав хора. За съдбите и предопределенията.

Буден наричам човека, който с разум и съзнание, познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се съобразява с тях.

В учебника по догматика естествено всеки човек е точно като другите, в живота обаче не. Любимият ученик на Спасителя, който е облягал глава на неговата гръд, и оня, другият ученик, който го е предал, двамата явно не са имали еднакво предопределение.

Вие, учените, сте високомерни, всякога смятате нас, другите, за по-глупави. И без каквато и да била наука човек може да бъде много мъдър.

Любовта към Бога невинаги е единна с любовта към доброто. Ех, да би било толкова просто! Какво е добро, ние знаем, записано е в Божиите повели. Но Бог не е единствено в скрижалите, те са само най-малката част от него. Можеш да се придържаш към тях и да бъдеш далеч от Бога.

Науката не е нищо друго освен тъкмо тази „страст да търсиш и намираш разлики“. За нас, хората на науката, няма нищо по-важно от установяването на различия, изкуството да се намират различия се нарича наука. Например у всеки човек да се намират белезите, по които се различава от другите, означава той да бъде опознат.

Нашето приятелство изобщо няма никаква друга цел и никакъв друг смисъл, освен да ти покаже колко съвършено несравним си с мене.

Не знаеш ли, че един от най-кратките пътища към живота на светец може да бъде животът на безпътен човек?

Ние двамата, мили приятелю, сме слънце и луна, море и суша. Нашата цел не е духовно преливане на единия в другия, а взаимно опознаване, всеки да види у другия и да се научи да почита това, което е той – негова противоположност и допълнение.

Толкова далеч бяха те един от друг въпреки цялото им приятелство, толкова широк бе лъкът, опънат между двамата. Един зрящ и един слепец, така вървяха те редом; това, че слепият не знаеше нищо за собствената си слепота, беше облекчение за самия него.

Албер Камю/ Albert Camus

(1913 – 1960) френски писател, драматург и философ.

През 1957 г. получава Нобелова награда за литература.

Цитати:

Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.
Обичам страната си твърде много, за да бъда националист.
Целта на изкуството, както и целта на живота, може да бъде само увеличаване на свободата и отговорностите, които притежава всеки човек на света. Тя не може при никакви обстоятелства да бъде потискане на тази свобода, дори само временно. Няма велика творба, създадена на основата на омраза или презрение.
Чарът дава възможност да получиш положителен отговор, без да зададеш ясен въпрос.
Човек не трябва да опитва първо да разбере, а след това да почувства изкуството — то не се уповава на разсъдък.

http://en.wikipedia.org/wiki/Albert_Camus

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D1%8E

You will never be happy if you continue to search for what happiness consists of. You will never live if you are looking for the meaning of life.

In the depth of winter I finally learned that there was in me an invincible summer.

At 30 a man should know himself like the palm of his hand, know the exact number of his defects and qualities, know how far he can go, foretell his failures – be what he is. And, above all, accept these things.

Don’t walk behind me; I may not lead. Don’t walk in front of me; I may not follow. Just walk beside me and be my friend.

A man without ethics is a wild beast loosed upon this world.

Beauty is unbearable, drives us to despair, offering us for a minute the glimpse of an eternity that we should like to stretch out over the whole of time.

Мигел де Унамуно / Miguel de Unamuno ( 1864 — 1936)

Мигел де Унамуно

(1864 — 1936)

испански писател и философ, представител на екзистенциализма.

Цитати:

1. „Да обичаш значи да изпитваш болка, и ако телата се свързват чрез насладата, душите се свързват чрез болката.“

2. „Любовта е дете на илюзията и същевременно майка на разочарованието.“

3. „Не е трудно да се ожениш, трудно е да си женен.“

4. „Всичко, което е жизнено, е ирационално, а всичко, което е рационално, е антижизнено, тъй като разумът е по същество скептичен.“

5. „Дон Кихот е най-високата мярка за доброта, моралност и етичност в испаноезичния свят. Единствената разлика между Дон Кихот и Христос е тази, че гробът господен е известен, а гробът на Дон Кихот не е открит“

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BB_%D0%B4%D0%B5_%D0%A3%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%BE

Miguel de Unamuno ( 1864 — 1936) was a Spanish essayist, novelist, poet, playwright and philosopher.

1. That which the Fascists hate above all else, is intelligence.

2. It is sad not to be loved but it is much sadder not to be able to love.

3. Your neighbor’s vision is as true for him as your own vision is true for you.

4. We need God, not in order to understand the why, but in order to feel and sustain the ultimate wherefore, to give a meaning to the universe.

5. To love with the spirit is to pity, and he who pities most loves most.

6. There is no true love save in suffering, and in this world we have to choose either love, which is suffering, or happiness. Man is the more man – that is, the more divine – the greater his capacity for suffering, or rather, for anguish.

7. Consciousness is a disease.

8. A lot of good arguments are spoiled by some fool who knows what he is talking about.

9. Life is doubt, and faith without doubt is nothing but death.

10. Anyone who in discussion relies upon authority uses, not his understanding, but rather his memory.

11. Suffering is the substance of life and the root of personality, for it is only suffering that makes us persons.

12. What we believe to be the motives of our conduct are usually but the pretexts for it.

Some people will believe anything if you whisper it to them.

13. To fall into a habit is to begin to cease to be.

14. Love is the child of illusion and the parent of disillusion.

15. It is sad not to love, but it is much sadder not to be able to love.

16. True science teaches, above all, to doubt and to be ignorant.

17. Faith which does not doubt is dead faith.

18. We never know, believe me, when we have succeeded best.

19. Cure yourself of the affliction of caring how you appear to others. Concern yourself only with how you appear before God, concern yourself only with the idea that God may have of you.

http://en.wikipedia.org/wiki/Miguel_de_Unamuno
http://www.brainyquote.com/quotes/authors/m/miguel_de_unamuno.html

Ричард Гари Бротиган / Richard Gary Brautigan

Ричард Гари Бротиган

(30 януари 1935 – 14 септември 1984 г.)

: да станат ли на хартия?

американски новелист и поет свързван с бийт поколението.

Цитати:

Винаги съм искал да напиша книга, която да завършва с думата „майонеза“.

I always wanted to write a book that ended with the word mayonnaise.

Чудя се дали това, което публикуваме сега, си заслужава изсичането на дървета за хартията, на която го печатаме.

I wonder what we are publishing now is worth cutting down trees to make paper for the stuff.

Аз съм в непрекъснат процес на мислене за нещата. Аз мисля за нещата по тридесет или четиридесет години, преди да ги напиша.

I’m in a constant process of thinking about things. I’ll think about things for thirty or forty years before I’ll write it.

Странно е колко прости неща стават в живота, докато ние ставаме все по-сложни.

It’s strange how the simple things in life go on while we become more difficult.

Вероятно най-близките до съвършенство неща са огромните абсолютно празни дупки, които астрономите откриха наскоро във Вселената. Ако там няма нищо, как би могло да бъде погрешно?

Probably the closest things to perfection are the huge absolutely empty holes that astronomers have recently discovered in space. If there’s nothing there, how can anything go wrong?
Всички ние имаме място в историята. Моето са облаците.

All of us have a place in history. Mine is clouds.

Richard Gary Brautigan

(January 30, 1935 – ca. September 14, 1984) was an American novelist, poet, and short story writer. His work often employs black comedy, parody, and satire.

http://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Brautigan

“Sometimes life is merely a matter of coffee and whatever intimacy a cup of coffee affords.”

“I have always wanted to write a book that ended with the word ‘mayonnaise.”

“all of us have a place in history. mine is clouds.”

“Karma Repair Kit Items 1-4.

1.Get enough food to eat, and eat it.

2.Find a place to sleep where it is quiet, and sleep there.

3.Reduce intellectual and emotional noise until you arrive at the silence of yourself, and listen to it.

4.“Finding is losing something else. I think about, perhaps even mourn, what I lost to find this”

“Love Poem
ـــــــــ
It’s so nice
to wake up in the morning
all alone
and not have to tell somebody
you love them
when you don’t love them
any more.”
―

“Money is sad shit”

“Im haunted a little this evening by feelings that have no vocabulary and events that should be explained in dimensions of lint rather than words.

Ive been examining half-scraps of my childhood. They are pieces of distant life that have no form or meaning. They are things that just happened like lint.”

“In Watermelon Sugar the deeds were done and done again as my life is done in watermelon sugar.”

“I will be very careful the next time I fall in love, she told herself. Also, she had made a promise to herself that she intended on keeping. She was never going to go out with another writer: no matter how charming, sensitive, inventive or fun they could be. They weren’t worth it in the long run. They were emotionally too expensive and the upkeep was complicated. They were like having a vacuum cleaner around the house that broke all the time and only Einstein could fix it.
She wanted her next lover to be a broom. ”

“I’m in a constant process of thinking about things. ”

“I’ll tell you about it because I am here and you are distant.”

“My God, ma’am, you’re so pretty I’d walk ten miles barefooted on a freezing morning to stand in your shit.”

“I saw thousands of pumpkins last night
come floating in on the tide,
bumping up against the rocks and
rolling up on the beaches;
it must be Halloween in the sea”

“Excuse me, I said. I thought you were a trout stream. I’m not, she said.”

Хорхе Луис Борхес

Публикувано на 02/03/2011 от veronika66

сънят на птицата

(1899 – 1986) аржентински поет и белетрист

Цитати:

„Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение.“

„Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от 18 век, етимологическите изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес, а не аз (ако изобщо съм някой), но себе си откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други или в нестихващите звуци на някоя китара.“ (Из „Борхес и аз“, прев. Анна Златкова)
„Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората… А и на животните, защото и те сънуват.“

Джон Стайнбек

Публикувано на 26/02/2011 от veronika66

зимата на нашето недоволство

(1902 – 1968) американски писател.

През 1962 г. получава Нобелова награда за литература.

Цитати:

В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.

Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…

Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.

Проблемът е, че аз наистина харесвам жените. Неприятностите идват само от омъжените.

Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.

Изглежда ми, че ако аз и ти трябва да изберем между два вида мисъл или действие, трябва да помним смъртта си и да опитаме да живеем така, че смъртта ни да не носи удоволствие на света.

Промяната идва като лек ветрец, който развява завесите по изгрев слънце; като приятния аромат на дивите цветя, дори на тревата.

Ърнест Хемингуей / Ernest Hemingway

Ърнест Хемингуей (1899-1961) – американски писател

От него:

Богатите не са като нас с вас, те имат повече пари.
Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него и мразя изключително много факта, че трябва да го напусна.
Ако двама се обичат един друг, това не може да има щастлив край.
Човек може да бъде унищожен, но не и победен.
Има само три вида спорт – рали, корида и алпинизъм. Останалите са просто игри.
Всичко, което е далече от морето, е провинция.

http://en.wikipedia.org/wiki/Ernest_Hemingway

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AA%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82_%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%83%D0%B5%D0%B9

Ernest Miller Hemingway (July 21, 1899 – July 2, 1961)

was an American author and journalist.

A man can be destroyed but not defeated.

A man’s got to take a lot of punishment to write a really funny book.

A serious writer is not to be confounded with a solemn writer. A serious writer may be a hawk or a buzzard or even a popinjay, but a solemn writer is always a bloody owl.

About morals, I know only that what is moral is what you feel good after and what is immoral is what you feel bad after.

All good books have one thing in common – they are truer than if they had really happened.

All modern American literature comes from one book by Mark Twain called Huckleberry Finn.

All my life I’ve looked at words as though I were seeing them for the first time.

All our words from loose using have lost their edge.

All things truly wicked start from innocence.

Always do sober what you said you’d do drunk. That will teach you to keep your mouth shut.

An intelligent man is sometimes forced to be drunk to spend time with his fools.

As you get older it is harder to have heroes, but it is sort of necessary.

Bullfighting is the only art in which the artist is in danger of death and in which the degree of brilliance in the performance is left to the fighter’s honor.

But man is not made for defeat. A man can be destroyed but not defeated.

Courage is grace under pressure.

Cowardice… is almost always simply a lack of ability to suspend functioning of the imagination.

Decadence is a difficult word to use since it has become little more than a term of abuse applied by critics to anything they do not yet understand or which seems to differ from their moral concepts.

Every man’s life ends the same way. It is only the details of how he lived and how he died that distinguish one man from another.

Ezra was right half the time, and when he was wrong, he was so wrong you were never in any doubt about it.

Fear of death increases in exact proportion to increase in wealth.

Oliver Shanti & Friends-Mirror Sea reflects the Mind / Paramahansa Yogananda /

Jack Kerouac

Jean-Louis „Jack“ Kerouac ( /ˈkɛruːæk/ or /ˈkɛrɵæk/; March 12, 1922 – October 21, 1969) was an American novelist and poet.

Джак Керуак

Джак Керуак (Jack Kerouac, роден Jean-Louis Lebris de Kerouac) е американски романист, писател, поет, художник и бийтпоколението.

Из „По пътя“

Man, wow, there’s so many things to do, so many things to write! How to even begin to get it all down and without modified restraints and all hung-up on like literary inhibitions and grammatical fears…“

Аз се снимах анфас и приличах на тридесетгодишен италианец, готов да убие всеки, който каже думичка срещу майка му. — Първа част, глава 1

I took a straight picture that made me look like a thirty-year-old Italian who’d kill anybody who said something against his mother.

Somewhere along the line I knew there’d be girls, visions, everything; somewhere along the line the pearl would be handed to me.

…Излязох от къщи с един сак, в който бяха подредени най-насъщни вещи, и потеглих към тихоокеанския бряг с моите петдесет долара в джоба. — Първа част, глава 2

I left with my canvas bag in which a few fundamental things were packed and took off for the Pacific Ocean with the fifty dollars in my pocket.

…Because he had no place he could stay in without getting tired of it and because there was nowhere to go but everywhere, keep rolling under the stars…

Въздухът беше мек, звездите — красиви, обещанията на всяка павирана уличка — омайни и аз мислех, че сънувам. — Първа част, глава 7

The air was soft, the stars so fine, the promise of every cobbled alley so great, that I thought I was in a dream.

Цялата вселена беше луда, пияна и безкрайно странна. — Първа част, глава 8

The whole universe was crazy and cock-eyed and extremely strange.

Отвъд крещящо ярките светлини на улицата се таеше мракът, а отвъд мрака беше Западът, Трябваше да продължа. — Първа част, глава 10

Полежахме по гръб, загледани в тавана, и се чудехме защо Господ е сътворил света толкова тъжен. — Първа част, глава 10

We lay on our backs, looking at the ceiling wondering what God had wrought when he made life so sad.

Американска история. Всеки прави онова, което си мисли, че се очаква от него. — Първа част, глава 11

This is the story of America. Everybody’s doing what they think they’re supposed to do.

И аз изведнъж осъзнах, че всеки божи човек в Америка е крадец по рождение. — Първа част, глава 11

I suddenly began to realize that everybody in America is a natural-born thief.

Не можеш да научиш стария маестро на нова песен — Първа част, глава 11

You can’t teach the old maestro a new tune.

През седмицата пестяха всеки цент, а в събота излизаха, за да похарчат петдесет долара за три часа. — Първа част, глава 11

They spent all week saving pennies and went out Saturdays to spend fifty bucks in three hours.

Този свят ми дължи някои неща, това е всичко. — Първа част, глава 11

Щях да поспя и да забравя; имах си свой собствен живот, свой собствен, завинаги тъжен и дрипав живот. — Първа част, глава 12

I’d sleep and forget it; I had my own life, my own sad and ragged life forever.

Ех, беше чудна нощ, топла нощ, нощ за вино, лунна нощ, нощ да притискаш момичето си, да говориш, да плюеш и да се възнасяш. Което и направихме. — Първа част, глава 13

Ah, it was a fine night, a warm night, a wine-drinking night, a moony night, and a night to hug your girl and talk and spit and be heavengoing. This we did.

Рики гледаше да има три-четири долара в джоба си, а за останалото не го беше грижа. Само повтаряше: „Точно така, братче, давай така — давай така! — Първа част, глава 13

И така ще се потопим в сладкия живот, „защото сега му е времето, а ние знаем какво значи времето“. — Втора част, глава 1

And then we’ll all go off to sweet life, ’cause now is the time and we all know time!

Чувствах се прекрасно, пред мен се разтваряше целият свят, защото по това време вече не мечтаех. — Втора част, глава 2

Не може вечно да продължаваме така — да се мятаме неистово насам-натам. Трябва да стигнем някъде, да намерим нещо. — Втора част, глава 2

This can’t go on all the time…all this franticness and jumping around. We’ve got to go someplace, find something.

Веднъж леля беше казала, че докато мъжете не паднат в краката на жените си и не замолят опрощение, светът никога няма да намери спокойствие. — Втора част, глава 3

My aunt once said that the world would never find peace until men fell at their women’s feet and asked for forgiveness.

Ние се раздаваме и вземаме, и вървим в цялата тая невероятна и сладостна бъркотия, която криволичи във всички посоки. — Втора част, глава 3

…I like too many things and get all confused and hung-up running from one falling star to another till I drop. This is the night, what it does to you. I had nothing to offer anybody except my own confusion.

Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос. — Втора част, глава 4

I had nothing to offer anybody except my own confusion.

Тази нощ валеше дъжд. Оживя митът за дъждовната нощ. — Втора част, глава 4

It was a rainy night. It was the myth of a rainy night.

В затвора човек си обещава правото на живот. — Втора част, глава 5

Prison is where you promise yourself the right to live.

Животът си е живот и човекът е такъв, какъвто е. — Втора част, глава 5

Изведнъж осъзнахме, че и тримата сме все още под въздействието на опиата, та затова джунглата и несгодите не тревожеха щастливите ни души. — Втора част, глава 6

Какво означава това да отделяш хората от реките? „Бюрокрация!“ — Втора част, глава 6

When you start separating people from their rivers, what have you got? Bureaucracy!

His friends said, „Why do you have that ugly thing hanging there?“ and Bull said, „I like it because it’s ugly.“ All his life was in that line.

It’s good-bye. But we lean forward to the next crazy venture beneath the skies.

Този ръкопис на нощта не можехме да разчетем. — Втора част, глава 8

This was a manuscript of the night we couldn’t read.

Никога не съм виждал по-луди музиканти. Във Фриско всеки свири джаз. Там е краят на континента; и никой пет пари не дава за нищо. — Втора част, глава 11

I never saw such crazy musicians. Everybody in Frisco blew. It was the end of the continent; they didn’t give a damn.

He no longer cared about anything (as before) but now he also cared about everything in principle; that is to say, it was all the same to him and he belonged to the world and there was nothing he could do about it.

Дийн отново беше щастлив. На него му стигаха едно кормило и четири колелета върху пътя. — Трета част, глава 5

All he needed was a wheel in his hand and four on the road.

They have worries, they’re counting the miles, they’re thinking about where to sleep tonight, how much money for gas, the weather, how they’ll get there – and all the time they’ll get there anyway, you see.

Предложиш ли им онова, което тайничко искат, те, разбира се, веднага се паникьосват. — Трета част, глава 5

Offer them what they secretly want and they of course immediately become panic-stricken.

Колкото по-шеметно се отдалечавахме от Денвър, толкова по-сигурен се чувствах, а карахме здравата. — Трета част, глава 8

…В края на краищата … пътят трябва да води към целия свят. — Трета част, глава 9

The road must eventually lead to the whole world.

What difference does it make after all? -anonymity in the world of men is better than fame in heaven, for what’s heaven? what’s earth? All in the mind.

What’s your road, man? – holyboy road, madman road, rainbow road, guppy road, any road. It’s an anywhere road for anybody anyhow.

Той се носеше отново на запад през стенещия ужасен континент и скоро щеше да пристигне. — Четвърта част, глава 2

When I got better I realized what a rat he was, but then I had to understand the impossible complexity of his life, how he had to leave me there, sick, to get on with his wives and woes.

For the first time in my life the weather was not something that touched me, that caressed me, froze or sweated me, but became me.

Из „Бродягите на Дхарма“

Беше напълно сериозно, напълно халюциниращо, напълно щастливо.

It was all completely serious, all completely hallucinated, all completely happy.

Болката или любовта, или опасността те връщат отново в реалността…

Pain or love or danger makes you real again….

Да намериш нирвана е като да локализираш тишината.

Finding Nirvana is like locating silence.

Jean-Louis „Jack“ Kerouac ( /ˈ k ɛr uː æ k / or /ˈ k ɛr ɵ æ k /; March 12, 1922 – October 21, 1969) was an American novelist and poet.