*

Не можеш да замълчиш

ако не си оставил думите си

да се слеят с праха от стъпките ти

сърцето ти да кърви свободно по тялото

очите ти да са изтрили облачните образи

болката ти да е останала без цвят

река от забрава се лее

рибите помнят

ти мълчиш

Среща

когато

залезът се събира в точка

нощта е мълчание

преди утрото да отплава

познати вълни

акостират на неизвестен бряг

небето попива

раздиплената нежност

за да останат

преплетени

стъпките

***

Когато цвят от акация пада по косата ми,
пролетта напомня за зима
всеки мак е дете, играещо с вятъра
метеори са пчелите,
събиращи прашец за нови звезди,
а дъждът идва,
за да залее думите, изгубили плътност,
с тишината си

с тишината си

*

дъждът се излива

като болка на ранена богиня

отминал е

денят в слънчев стих

утехата е

че цветята утре пак

ще се усмихват

усмихват