Зима / Winter

Когато нагазя в снега, рисунък от стъпки оставям. Кучета бездомни, хора други като мен, пресичат моята картина или просто ме следват. Паяжини в снега рисуваме, и сами в тях се улавяме, оставяйки своя отпечатък. А снежинките суетни с писък губят своите форми. Частици от тях отлитат, а други се сливат и раждат лед – жива сянка на леда, който понякога нося с надеждата да оцелея. Леда, издигащ ме над дребните мимолетни несгоди. Високо там в небесата, от където идват снежинките; а те идват и идват; и в нови форми обличат земята. Така е прекрасна в бяло було и с бели цветя по косите. Гледам я, леда топи се в мен, и отново съм любов.

150002-snow-queen

When I wade into snow I leave drawing of steps. Homeless dogs, other people like me cross my picture or just follow me. We paint cobwebs in the snow, and alone being captured in them, leaving our mark. And foppish snowflakes lose their shape with scream. Particles from them flying away, while others merge and give birth to ice – live shadow of the ice, which sometimes I carry with the hope to survive. The ice, that lifts me over the small fleeting adversities. It lifts me so high in the heavens; there from where the snowflakes come; and they come and come. Snowflakes dress the Earth in new forms. The Earth is so beautiful in white veil and with white flowers in the hair. I look at the Earth, the ice melts in me and I become a love again.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s