послания… / messages…

послания…

Не е нужно дълго време човек да се оглежда или ослушва, за да усети посланията на света към нас. Светът крещи към нас, че сме слаби, зависими, малки или големи, сами и самотни, че сме грозни или красиви, че сме глупави или умни, че сме раними и нараняваме другите, че сме лоши, зли, егоисти, себевлюбени, твърде много обичащи или неумеещи да обичат, че не можем да бъдем зрели, че сме лоши родители, че сме затворени или твърде много говорим, че сме греховни и мръсни, че сме богоизбрани или забравени от бога, че сме отхвърлени, или отхвърляме другите, че сме престъпници, крадци, убийци, прелюбодейци, че сме слепи или глухи, че сме заспали и сънуваме, или че сме будни, но живеем в кошмар, че твърде много плачем или твърде много се смеем, че сме хедонисти или че не знаем как да се забвляваме, че сме енергийни вампири, или твърде много раздаваме от себе си, че сме воайори или ексхибиционисти, че сме пасивни или активни, че твърде много вярваме или ни липсва вяра, скептици, атеисти, лицемери, аморални или твърде морални, твърде емоционални или ограничени в здравия разум…
Светът ни налага да поставяме етикети на всичко, което се случва, на всичко, което е около нас, на всички хора, включително и на себе си, на всяко състояние, на всяка крачка, на всяко движение. Светът ни превръща в стока, а себе си в огромен магазин, където всичко зависи от това какъв е твоят етикет, какво пише на него. Просто думи, но думи, които могат да те смажат и да сринат живота ти…или да те сложат в някой красив замък, а ти да не знаеш какво да правиш там… Светът ти продава стока или ти си стоката, която светът купува и продава…
Помниш ли кой беше преди светът да ти каже кой трябва да бъдеш?

messages…

It does not take a long time for a man to look around and listen, in order to feel the messages of the world to us. The world is screaming at us that we are weak, dependent, small or big, alone and lonely, that we are ugly or beautiful, that we are stupid or smart, that we are vulnerable and hurting others, that we are bad, evil, selfish, self-loving, too much loving or with no ability to love, that cannot be mature, that we are bad parents, we are locked or too much talking, that we are sinful and dirty, that we are chosen by God or God has forgotten of us, that we are rejected or reject others, that we are criminals, thieves, murderers, adulterers, we are blind or deaf, that we are sleeping and dreaming, or that we are awake, but we live in a nightmare, that we cry too much or laugh too much, we are hedonists or do not know how to having fun, that we are energy vampires or we are too much giving persons, that we are voyeurs or exhibitionists, passive or active, too much believe or we lack faith, that we are skeptics, atheists, hypocrites, immoral or too moral, too emotional or common sense limited…
The world requires from us to put labels on everything that happens, everything that is around us, on all people, including yourself, any condition, at every step, every movement. The world converts us into a commodity, and the world itself converts into huge store, where everything depends on what is your label, what is written on it. Just words, but words that can crush you and destroy your life… or to put you in a beautiful castle, and you not to know what to do there… The world sells to you a product or you are the product which world buys and sells…
Can you remember who you were, before the world told you who you should be?

Пътеки / Trails

Пътеки

Някои пътеки са нагоре, други надолу. Някои пътеки са покрити със стъпки, а други са невидими. Има пътеки, които човек сам създава и пътеки, които създават човека. Има пътеки, където хората просто се разминават, и други, където се срещат с искра в очите. Има пътеки, където да си кажем – здравей. И други, където да си кажем – сбогом. Има пътеки, където човека сам върви, и други, където стъпките са преплетени от прегръдката на влюбени. Има пътеки в света, в живота, в сънищата, има и пътеки в мислите. Видими или не видими, пътеките са паяжина покрила света ни, живота ни… Дали лъкатушат или са прави, дали са успоредни или се пресичат. Дали вятърът, дъжда или снега ги заличават или те завинаги остават… Дали са само в нашия свят или продължават и някъде в отвъдното… А дали пък не идват от там? Дали ние ги избираме или те избират нас?

Trails

Some trails are going up, others down. Some trails are covered with steps and others are invisible. There are trails being created by man alone and paths that creates human. There are trails where people just passing by, and others, where they meet each other with a spark in the eyes. There are trails where we say – hello. And others where we say – goodbye. There are trails where people walk alone and others where the steps are intertwined by the embrace of lovers. There are trails in the world, in the life and the dreams; there are trails in the thoughts too. Visible or not, the trails are cobweb that has covered our world, our lives… Whether they wind up or they are straight, whether they are parallel or intersect. Whether the wind, rain or snow erases them or they remain forever… Whether they are only in our world or they continue somewhere in the afterlife… And whether they do not come from there? Whether we choose them or they choose us?