Н Я М А М Е / I’m Gone

                                     

  I’m Gone

НЯМА МЕ

Отплаваха тъмните облаци, а долетяха птиците. Замириса на окосена трева и бяла акация. Малките котета проходиха и се затичаха към кофите за смет. Уличните песове смениха припека със сянката. А хората

– Tи знаеш, лято е…

А мен ме няма…

Взирам се в картините, нарисувани от живота. Виждам ги, но ми се изплъзват. Нещо повече, минават през мен като през отворена врата и заминават. Къде ли? Не знам.

Аз съм призрак в собствения си живот. И вече не помня мига, в който бях жива. И в мен бушуваха евини страсти през деня, а нощем в съня си прелюбодействах. Бях влюбена…

– В кого – навярно искаш да попиташ.

– Няма кого…

А може би имаше… Вече не помня. Беше отдавна, толкова отдавна, колкото дори човечеството не помни. Но аз помня… Помня, че бях жива и жадно поглъщах света. Пиех от снежните капки и се хранех с чуждото щастие. Танцувах от радост и завихрях света в шаманския си танц. Бях влюбена, щастлива и  заразявах с порочността си дори и децата.

А днес… Днес ме няма. Аз съм просто картинка или ред от буквички, а може би електрони. Ще искаш да попиташ:

– Какво се случи? – А аз ще отговоря простичко:

– Не знам… Ти знаеш ли какво се случва в този или онзи миг в живота? Нещо… И ако го знаеш… по-богат ли ще станеш или по-жив?!

Не знам, не знам какво се случи! Но каквото и да е било – то вече е минало, както минават дните, нощите, сезоните, годините… Виенското колело се върти! Влакчетата обикалят в кръг, а Земята около себе си. Всичко се движи, бълбука, щурее… Единствено аз съм застинала в някакъв неземен покой. Издухана, нежива и изгубена.

–Тъжно нали!

Да, тъжно е. Всъщност… не знам. И не бих могла да зная. Аз съм призрак – нямам сянка, нито отражение. И чужди са ми вече  мислите, копнежите и страстите, даже и съня.

Обаче… знаеш ли, има нещо готино в това! Да, не се шегувам. Готино е да те няма! И знаеш ли защо? Няма ли те – няма го света, и другите ги няма, няма… нищо няма. Няма ги дори и болките. Няма пътища, нито прегради. Няма го и времето. За нищо не мисля, нищо не искам и нищо не чувствам. Просто се рея някъде там…

Не е ли готино, кажи?!

                                 I’m Gone

The dark clouds sailed away, and the birds came. A scent of mowed grass and black locust got around. The little cats learnt how to walk and ran to the dustbins. The street mutts switched from sun-light to shade. And the people:

“You know, it’s summertime…”

         And I’m gone…

I gaze into the paintings, drawn by life. I see them, but they slip away from me. Something more, they go through me as if I’m an open door and they leave. Where to? I don’t know.

I am a ghost in my own life. And I no longer remember the moment, when I was alive. Eve’s passions were raging inside me during the day, and at night, in my sleep, I was fornicating. I was in love…

“In whom?” you probably want to ask.

“There is none…”

And maybe there was… I don’t remember anymore. It was a long time ago, so long ago that humankind does not even remember. But I remember… I remember that I was alive and I was avidly absorbing the world. I was drinking from the snow drops and I was feeding myself with other people’s happiness. I danced with happiness and I stormed the world in my shamanistic dance. I was in love, I was happy, and I infected with depravity even the children.

And today… today I’m gone. I am just an image or a line of letters, and maybe electrons. You may want to ask:

“What happened?” And I will simply answer:

“I don’t know… Do you know what happens in this or that moment in life? Something… And if you know it… do you get richer or livelier?”

I don’t know, I don’t know what has happened! But whatever it was – it’s already in the past, like the days, nights, seasons, years go by… The Ferris wheel turns around! The little trains go around in circles, and the Earth – around itself. Everything is moving, babbling, footling… It’s only me who is standing still in some unearthly peace. Blown away, un-live, and lost.

“It’s sad, isn’t it!”

Yes, it is sad. Actually… I don’t know. And I couldn’t know. I am a ghost – I neither have a shadow, nor a reflection. And the thoughts, aspirations and passions, and even the sleep are all foreign to me.

However… you know, there’s something cool in this! Yes, I am not joking. It’s cool that you’re gone! And do you know why? You’re gone – the world’s gone, and the others are gone, everything… everything is gone. Even the pains are gone. The roads are gone, the boundaries are gone. The time is also gone. I don’t think about anything, I don’t want anything, and I don’t feel anything. I am just wandering somewhere over there.

Isn’t it cool, tell me?!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s