ЕДИН ДЕН… / One Day…

buddha

buddha

ЕДИН ДЕН…

Тъмнината угасна и разпиля сенките по света. Едно дете се разплака – не искаше да се събужда. Котката измяука в краката на случаен минувач, търсейки милувка. Там – на пейка в парка – пиян мъж се събуди и изръмжа с гласа на скопен бик. А на гробището всички мъртви души се завърнаха в домовете си да починат до следващата нощ.

Слънцето разпръсна лъчите си по събуждащата се зеленина и накара цветята да се усмихнат. А по пътищата плъзнаха бързоходни  разноцветни гъсеници. Свирка на кораб напомни, че морето е някъде там и очаква наближаващото лято.

Една жена проля последната сълза за любовта, която изневиделица изникна като остров насред океана и днес отново потъна, разпилявайки горчиво солени вълни. И отрони още една, защото плачещата китара на „Металика” й припомниха за първата любов, отдавна заровена под дървото на техните срещи.

Куция пес полегна до мизерната барака, а проскубаната му приятелка – измършевяла и смирена котка се излегна, облягайки се на корема му. А безброй работливи мравчици тъчаха паяжини около тях, устремили се в търсене на прехрана – задружни и целеустремени – за тях нямаше прегради.

Но в сърцето на един мъж преграда разделяше живота му на две. В едната половина се ширеше сигурността, а в другата като срамежлива мимоза, свила си листенцата, тайничко надничаше любовта. Онази любов, която носи както сладостта от живота, така и болката от реалността.

А денят си отиде… Сенките отново се стопиха в безжалостната тъма. Чайките изкрякаха за последно, а някъде от безкрая на света се обади първата сова. Едно сребърно огледало изгря в дълбините на космоса и призова своите събратя – глутница вълци, виещи от болка по изгубения навеки водач.

Светулките и горе и долу се множаха и напомняха, че имало е нявга и слънце. Влюбените разпиляваха своите страсти като дъжд над земята. А самотните поливаха болката с глътки от огъня на змея, за да изгорят и по изгрев наново да се родят с надеждата – да намерят своята сродна душа…

                                                            One Day…

       Darkness went out and threw shadows all around the world. A child started to cry – it did not want to wake up. The cat meowed in the legs of a random passer-by, seeking petting. There – on a bench in the park – a drunken man was waking up and growled out with the voice of an emasculated bull. And in the graveyard, all the dead souls returned to their homes, so they could relax until the next night.

      The sun dispersed its rays amongst the awaking vegetation and made the flowers smile. And fast-walking variegated caterpillars slid down the roads. The whistle of a ship reminded that the sea is out there and is waiting for the upcoming summer.

       A woman shed the last tear for the love, which popped up out of the blue, like an island in the middle of the ocean, and today it sunk again, dispersing bitterly salty waves. And she shed another one, because the wailing guitar of Metallica reminded her of the first love, buried long ago under the tree of their meetings.

       The limping mutt laid himself close to the miserable hut, and his friend, a skinny and meek cat with some of its feathers pulled up, laid down, leaning its stomach on him. And a countless number of hard-working little ants were weaving webs around themselves, headed for the procurement of subsistence – united and purpose-driven – there were no boundaries for them.

      But in the heart of one man a boundary was dividing his life in two. In one of the halves security was the ruler, and in the other one, like a shy mimosa that was turning its leaves towards itself, love was secretly taking a look. That kind of love, which brings delight from life, as well as pain from reality.

      And the day went by… The shadows again melted in the merciless darkness. The seagulls gave off their final cry, and somewhere, in Earth’s infinity, called the first owl. A silver mirror rose like the sun in the depths of the cosmos and summoned its brethren – a pack of wolves, howling from pain because of the eternally lost leader.

     The fireflies at the top and at the bottom were multiplying themselves and were a reminder that in the past there used to be a sun. Those in love dispersed their passions like rain on the earth. And the lonely ones were pouring sips from the dragon’s fire on the pain, in order to burn out and become born again at sunrise with the hope that they will find their soulmate.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s