СВЪРШИ СЕ / It’s Over…

облаци пътуват

                  СВЪРШИ СЕ

Спирачките изсвистяха. Слънцето се скри. Острият сърп на луната преряза нощната тъма и довя ехо на самотник, търсещ себе си. Недоволен гарван събуди краставите жаби. Стъклата изгубиха своята роля и се превърнаха в частици, побрали вечността… Фасът изгоря. Изгоряха и страстите в малкия залив. Прасковата не издържа и се прероди в бадем. А спиралата се затвори в кръг. Затвори се и времето в орехова черупка. Черупката пък я отнесе вълна в океан безбрежен.

Свърши се…

Гласът ми бе до тук. Подарявам ти смъртта си. Животът си е мой. И нека облаците се движат. И деня да смени нощта. И нека щъркелите да дойдат. А на есен лястовиците да заминат. Нека призракът на Господ да броди из земята и да възнамерява живота. А дяволът да влачи своите трупове към ада. Нека върти се Земята… вълните се люшкат, а човекът нека ридае над своята съдба, изгубил навеки живота, който е в него самия.

Дъхът ми бе до тук. От очите ми рукват солени надежди. Празно е орловото гнездо. Обаче, нека огънят гори. Нека пируват паразитите и маймуните да скачат и крякат там зад решетките. И слънцето да не спира да сънува. Света да грее от безбройните цветове – на радостта, на тъгата, на болката и гнева, на спомените…

И някой ден след векове дано наново се родя.

 

                                                                It’s Over…

The brakes whizzed. The sun hid. The sharp sickle of the moon cut the night darkness and blew an echo of a loner, looking for himself. A dissatisfied crow woke up the scabby frogs. The glasses lost their role and turned into particles, containing the eternity… The butt burned up. The passions in the small bay also burned up. The peach tree could not help it and got reborn as an almond. And the spiral closed into a circle. Time also closed itself into a nutshell. The nutshell was taken away by a wave into a boundless ocean.

It’s over…

My voice ended here. I am giving you away my death. My life is mine. And let the clouds move. And let the day change the night. And let the storks come in. And let the swallows leave. Let God’s ghost wander round the world and intend life. And let the devil drag his corpses to hell. Let the Earth spin… let the waves sway, and let the human sob over his fate, having lost forever his life, which is inside him.

My breath ended here. Salty hopes spring from my eyes. The eagle’s nest is empty. Let the fire burn, however. Let the parasites have a feast and the monkeys jump and croak there behind the bars. And let the sun never stop dreaming. Let the world shine from the numerous colors – of joy, of sorrow, of pain and anger, of memories…

And some day, after ages, I hope I will be born again.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s