За истините и илюзиите…

ПРОБЛЕМ...
Златната среда…
Абсолютни истини няма. Всичко е илюзия.  А какво е истината!

НЕКА Е ТАКА

Какво е истина, а какво е лъжа…

Дали когато си мислим, че лъжем, всъщност не казваме истината. А когато си мислим, че сме искрени – не лъжем. А може и по-лошо – когато си мислим, че не лъжем – всъщност да правим точно обратното – да лъжем, обаче себе си.

Така че, не само времето, г-н Айнщайн, е относително нещо, а навярно всичко и ти сигурно си го знаел… Относително е… Всичко. И времето, и човека, и живота, и смъртта. И ние сме се вкопчили в заблудата, че живеем, че ни има, че я има и реалността.

Ставаме сутрин, правим какво ли не през целия ден, докато накрая грохнали и не винаги доволни си лягаме да спим. „А дали е така…”, както пееше Васил Найденов, дали лягаме да спим или точно обратното. А дали не спим през цялото време и всичко да е само сън или илюзия.

И ако пък е така – кога се будим, или кога ще се събудим? Може би когато настъпи онзи миг, който наричаме смърт – и тогава чак да започва истинския живот. А може би той никога не започва.

Но пък защо да не сме любимци на боговете!? И защо боговете ли? Ами защо не, след като всичко е относително. Кой би могъл да твърди колко са  и дали ги има. А защо любимци ли?

Защото ние сме последното им изобретение. И със сигурност те се забавляват до самозабрава, докато ни наблюдават как се побъркваме от противоречия, заради тази нелепа комбинация – разум и душа. Е, не че и ние не се забавляваме, но и това е относително… Но пък през повечето време сме по-скоро в ролята на буридановото магаре. Което ме подсеща за Милан Кундера и книгата му „Непоносимата лекота на битието”, защото да пита мен –  тежестта на битието е също толкова непоносима.

Относително – пак това ми шепне разума. И не само това, той ме кара да се питам – кой пише тези редове – той самия или душата ми. На него много му се иска да е той. Интересно каква ли е била изначалната му функция? Предполагам да ни помага да се приспособим към материалния свят. И да не се плашим когато светлото се сменя с тъмно, а топло със студено, когато светкавици прорязват небето и после се изсипва дъжд…

Обаче… обаче… с времето, да си кажем направо, той се е издигнал над душата и комай се опитва да я смачка и заличи, и ни носи толкова неприятности, че… Но и това е относително! Защото който много го слуша – греши. Който пък не го слуша – пак греши. И, естествено, превърнал се едва ли не в господар – разумът е толкова горд, че дори  да е оцапал пейзажа, и това да се вижда от километри – той не би си признал – сякаш се изживява като бог. И защо да не – та нали боговете не грешат.

Ами ако няма богове – и това е само измислица на разума!? Казвам на разума, защото определено не е на душата, поради факта, че тя не мисли. Ама нали всичко е относително! Какво ни пречи да приемем, че някога си, неясно кога, навярно сме били богове. И защо да не – случайно ли е казано в Библията, че Бог ни е създал по свой образ и подобие! А Исус Христос, сина Божий, който шашнал хората със своите чудеса! Твърди се, че е реално съществуваща личност. Но че е и син Божий. Това относително ли е или парадокс? А може би доказателство, че всички сме били богове или поне техни синове.

Ще цитирам Айнщайн: „Науката без религията куца, а религията без науката е сляпа”. Правя го, защото си мисля, че ако не беше Исус Христос, едва ли науката в лицето на психологията би напреднала толкова и не само тя, разбира се.

В случая обаче, имам в предвид, че Христос разкрива тайнствения код, който може и да сме знаели, но да сме забравили или разумът да ни го е изтрил – за да бъде неговата воля. Тайнствения код, който иначе е толкова просто нещо, че от така усложнения ни от разума живот, не можем да го възприемем като правило, което ще ни върне божествената осанка и ще ни направи отново господари на живота си – колкото и относителен да е той. Тайнствения код, който може да ни отведе до удовлетворяващата лекота на битието.

Относително или не, нещата стоят така:

– На всеки му според вярата!

Или казано по друг начин:

– С мислите си градим живота си!

И няма значение дали го съзнаваме – то просто става така.

И истината, и лъжата са без значение, ако дълбоко в себе си знаем защо го правим и накъде отиваме.

И какво от това, че всичко е относително.

Нека е така…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s